Решение № 12901 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2013 г.

Решение № 12901 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 237 вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от Фатме Неджип Пехливанова, от гр. Сърница, община Велинград, ул. "Еделвайс" № 3, за отмяна на влязло в сила решение № 263 от 31.05.2012 г., постановено от Административен съд - Пазарджик, по адм. дело № 337/2012 г. Молителката Фатме Пехливанова, чрез упълномощен адв. Соня Велинова, твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като горепосоченото решение противоречи на решение № 112 от 21.03.2008 г., постановено по адм. д. № 21/2008 г., като правният спор по двете дела е относно възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници в местността "Горната крушица", в землището на гр. Сърница. Моли тричленния състав на Върховния административен съд да отмени влязлото в сила решение № 263 от 31.05.2012 г., по адм. дело № 337/2012 г., постановено от Административен съд - Пазарджик. Ответникът - общинска служба по земеделие - Велинград, в представеното по делото становище излага подробни съображения за неоснователност на молбата за отмяна и моли искането да бъде отхвърлено. Като прецени доводите на молителя и данните по делото, Върховният административен съд, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. В началото на изложението следва да се подчертае, че Съдът, сезиран с молба за отмяна, е длъжен да се произнесе само по формулираните от молителя основания и то по начина, по който са формулирани, като не може да преквалифицира искането, но съдът не е ограничен с искането да се отмени посоченото в молбата решение. Може да се отмени решението, което се сочи за правилно, а също така и двете решения, ако и двете са неправилни на едно и също основание /арг. На чл. 244, ал. 2, изр. "второ" от АПК/. Горното е в съответствие с Постановление № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., Пленум на ВС, което постановление не е загубило сила и като всяко тълкувателно постановление, съгл. разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В случая молителката е посочила като основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. За да се произнесе по искането за отмяна настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: С атакуваното решение № 263 от 31.05.2012 г., по адм. дело № 337/2012 г. постановено от Административен съд - Пазарджик е отменено решение № 77 от 01.03.2012 г. постановено по гр. дело № 1914/2011 г. на Велинградски районен съд, както вместо него е отхвърлена подадената от Фатме Неджип Пехливанова жалба против решение № 605 от 12.12.2011 г. постановено от общинска служба по земеделие - Велинград, с което й е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 4600 кв. м., находяща се в местността "Горната крушица", в землището на гр. Сърница. С противопоставимото решение № 112 от 21.03.2008 г. по адм. д. № 21/2008 г. на Административен съд - Пазарджик, е отменено решение от 27.11.2007 г. по гр. дело 208/2007 г. на Районен съд - Велинград, с което е отхвърлена жалбата на Фатме Неджип Пехливанова срещу решение № 605/18.06.1999 г. на Поземлена комисия - Велинград, като вместо него постановено решение с което е обявена нищожността на решение № 605/18.06.1999 г. на Поземлена комисия - Велинград, постановено по преписка - заявление с вх. № 605/27.06.1994 г. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В сочената от молителя точка 4 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т. е. за да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. За настоящия съдебен състав е безспорно, че в конкретния случай е налице идентичност между страните по двете дела - страни по адм. дело № 337/2012 г. постановено от Административен съд - Пазарджик и адм. д. № 21/2008 г. на Административен съд - Пазарджик са Фатме Неджип Пехливанова и общинска служба земеделие - Велинград. Налице е и изискуемата идентичност на случаите, доколкото по двете дела правният спор има еднакъв предмет. В производството по адм. д. № 21/2008 г. на Административен съд - Пазарджик се е произнесъл по жалба на настоящата молителка срещу решение от 27.11.2007 г. по гр. дело № 208/2007 г. на Велинградски районен съд, е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 605/18.06.1999 г. на Поземлена комисия - Велинград, постановено по преписка - заявление с вх. № 605/27.06.1994 г., с което е постановен отказ за да се възстанови претендираното от нея право на собственост върху описаният по-горе имот. За да постанови решението си, административният съд е приел, че решение от 24.06.1994 г. по гр. дело № 992/1993 г. по описа на Районен съд - Велинград в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, който е влязъл в законна сила на 15.07.1994 г. и се ползва със сила на присъдено нещо, поради което всички административни актове на административните органи, извършени след влизането на решението в сила, които му противоречат са нищожни по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като решението по предявения иск в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се постановява в исково производство, развиващо се между правоимащите лица и административния орган. То се прилага при пропуснат срок за подаване заявление за възстановяване на земеделска земя и със съдебното решение по такъв иск се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, но самото право се възстановява от общинската служба по земеделие, която е единствения овластен орган, който може да се произнася по възстановяването /в стари или нови реални граници/, респ. да обезщетява собствениците, при условията на специалния закон. Ето защо, силата на присъдено нещо на решението с правно основание и по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е само по отношение на факта, подлежащ на съдебно установяване - правото на лицата да им бъде възстановена земеделската земя и има установително действие, докато решението на общинската служба по земеделие има конститутивно действие и само то поражда вещно правен ефект. По изложените съображения съдебното решение следва да се отмени като неправилно. По отношение на противопоставимото в настоящото производство решение № 263 от 31.05.2012 г. постановено по адм. дело № 337/2012 г., Административен съд - Пазарджик е приел за установено, че в производството по гр. дело № 97/2010 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, е отхвърлен предявения установителен иск от Фатме Пехливанова. В изпълнение на посоченото решение на гражданския съд, общинската служба по земеделие - Велинград е издала решение № 605 от 12.12.2011 г. с което е отказано възстановяване на Фатме Неджип Пехливанова правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари граници на гореописания имот. В случая, цитиранато решение, което по своята правна природа представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който след съдебното му обжалване в производството по адм. дело № 337/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и с постановеното по него решение № 263 от 31.05.2012 г. е влязъл в сила. Процедурата за отмяна на това основание, по т. 4 на чл. 239 от АПК, цели да се отстрани от правния мир единия от двата съдебни акта, с които правен спор между едни и същи страни, по едно и също искане и на едно и също правно основание, е разрешен със сила на присъдено нещо по противоречив начин. Предвид установената незаконосъобразност на решение № 112 от 21.03.2008 г. по адм. д. № 21/2008 г. на Административен съд - Пазарджик, същото следва да бъде отменено. На основание на горното и на чл. 244, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,