Решение № 6681 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2021 г.

Решение № 6681 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2021 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Л. – С. С.", със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. А., против решение № 7323 от 16.12.2020 г. по адм. д. № 8006/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването по жалба на търговеца срещу заповед № РИЛ20-РД09-140/24.07.2020 г. на кмета на район "Илинден", Столична община, с която е наредено да се изземе част от имот – публична общинска собственост. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – кмет на район "Илинден" - СО, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрк. Я., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна е установено, че по силата на договор за наем № РД-0812-20/19.03.2015 г. между СО - район "Илинден" и ЕТ "Л. – С. С." търговецът е бил наемател на част от недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ ученически стол и ученически бюфет, находящи се в 3-то СУ "Проф. Марин Дринов" с адрес: София, район "Илинден", ул. "Хайдут Сидер" № 12. Срокът на договора е бил три години от подписването му като неколкократно е бил удължаван със сключени допълнителни споразумения до провеждане на конкурс за имота. С последното споразумение от 7.02.2019 г. е продължен срокът на договора, считано от 1.02.2019 г. "до окончателно влизане в сила на съдебно решение по жалба № 33456/26.11.2018 г. по описа на Административен съд София-град, (подадена срещу заповед № РИЛ18-РД09-179/12.11.2018 г. за класиране на участниците в проведен конкурс, издадена от кмета на района) и влизане в сила на заповедта за класиране на участниците". Образуваното съдебно производство № 12841/2018 г. по подадената жалба е приключило с постановяване на решение № 1830 от 13.03.2020 г. с което обжалваният акт е бил отменен. Решението е влязло в сила като необжалвано на 5.06.2020 г. Впоследствие кметът на район "Илинден" е издал обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № РИЛ20-РД09-140/24.07.2020 г., с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе имотът, предмет на сключения договор за наем. В заповедта са изложени съображения, че последният се владее без правно основание. Изложено е, че сключените с наемателя допълнителни споразумения са с изтекъл срок. Цитирано е влязлото в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за класиране на участниците в последния проведен конкурс, по отношение на имота – обект на сключения наем и необходимостта от провеждане на нов конкурс. Посочено е, че имотът следва да бъде освободен, за да може да бъде отдаден под наем съобразно чл. 14, ал. 7 от ЗОС. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт. От установените по делото факти съдът приема, че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземане на общинския имот. Безспорен е фактът, че имота е общинска собственост. Наличието на втората предпоставка е мотивирано с изтичане на срока на споразумение 7.02.2019 г. за продължаване на срока на договора за наем, поради влизане в сила на 5.06.2020 г. на решение № 1830 от 13.03.2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РИЛ18—РД-09-179/12.11.2018 г. на кмета на района. При наличие на кумулативните предпоставки, предвидени с разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност. Решението е правилно. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти. Предмет на съдебна проверка е правният извод на първоинстанционния съд от кой момент договорът за наем се счита за прекратен, респ. налице ли е била материално-правната предпоставка за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Видно от данните по делото последното споразумение между наемодателя и наемателя е сключено до влизане в сила на съдебен акт относно обжалването на заповед № РИЛ18-РД09-179/12.11.2018, г. за класиране на участниците в последно проведения конкурс, издадена от кмета на района и респ. до влизането й в сила. С постановеното съдебно решение, влязло в сила на 5.06.2020 г. заповедта за класиране на участниците е отменена и нейното съществуване е заличено в правния мир. По този начин е отпаднал като валидно уреден и срокът за продължаване на наемните отношения. Неправилно е разбирането на касационния жалбоподател, че договорът за наем следва да се счита за продължен за неопределен срок до момента на влизане в сила на изричен административен акт за класиране на участници в проведен конкурс/търг, касаещ процесният имот, тъй като не такова е условието на сключеното последно допълнително споразумение. По аргумент от чл. 63, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всяка от страните трябва да изпълнява задълженията си по него точно, а видно от договора той урежда продължителност на правоотношението не до влизане в сила на каквато и да е заповед за класиране на участник в процедура, касаеща процесния имот, а до точно определена такава - заповед № РИЛ18—РД-09-179/12.11.2018 г. Изложеното обосновава извод, че съгласно договореното в споразумението от 7.02.2019 г. срокът на договор № РД-0812-20/19.03.2015 г. е изтекъл на 5.06.2020 г. с влизане в сила на съдебното решение по жалба № 33456/26.11.2018 г. Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че ползването на недвижимия имот след тази дата обосновава извод за наличие на втората предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно: към датата на издаване на оспорената заповед недвижимия имот се държи без основание. Неотносимо е позоваването на чл. 56, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси (отм.);. Споразумението между едноличния търговец и общината е прекратено с настъпване на условието при което последното е било сключено, а с това е отпаднало и правното основание за държането на имота от наемателя. За прекратяване на правоотношението наемателят е бил редовно уведомен на 10.07.2020 г. с покана за доброволно освобождаване. Предвид това не са налице основания да се приеме, че срокът на договора за наем/споразумението е бил продължен на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД - чрез държане на имота от страна на оспорващия, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Дали имотът следва да има наемател или не до провеждане на следващ конкурс/търг, при липса на валиден договор за наем, е въпрос по целесъобразност за наемодателя и не може да се вмени със задължение. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 (сто) лева, платими от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение