Решение № 14086 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2009 г.

Решение № 14086 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Мариета Хицова и Калин Хицов, двамата от гр. Плевен са обжалвали решението от 29.05.2009 г. постановено по адм. д. № 614/2008 г. на Административен съд, гр. Плевен, II състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказа на главния архитект при Община- Плевен да издаде удостоверение по реда на § 16 от ПР на ЗУТ, обективиран в писмо № ТСУ и С-94М-889-1/27.05.2008 г. относно съществуваща второстепенна постройка (едноетажна жилищна сграда), построена в УПИ ХIХ -5903, кв. 392а по плана на гр. Плевен като неоснователна. Наведени са оплаквания за отмяната му по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Община гр. Плевен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразен отказът на главния архитект при общината да издаде удостоверение по реда на § 16 ПР ЗУТ. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на в. л. по изслушаната съдебно- техническа експертиза, възприето от съда е направен обоснован извод за липса на приложимост на § 16 от ПР на ЗУТ. Доказателствата са сочили, че с влязло в сила решение постановено по адм. д. № 6584/2006 г. на ВАС, II отд. е отхвърлена жалбата на касаторите срещу заповедта на началника на ДНСК № РД - 14-512/10.10.2005 г., с която е наредено премахването на процесния строеж като незаконен. Безспорно е установено, че същия е бил недопустим към момента на неговото изграждане и към сега действащия ЗУТ, поради което не е налице хипотезата на § 16, ал. 2 от с. з. Законосъобразни са съображенията, че след като производството по премахване на строежа като незаконен е приключило недопустимо е и издаването на у-ние за търпимост по § 16 ПР ЗУТ. Ето защо изводите за законосъобразност на оспорения административен акт са в съответствие с материалния закон. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на решението е също неоснователно. Съдът правилно е конституирал страните в производството по делото с оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Съгласно тази норма като страна по делото правилно е призована и е участвала Община- Плевен като юридическо лице, от чието име е издаден акта. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и е изградено въз основа на тях и закона. Същото е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.