Решение № 580 от 22.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 2132/2013 г.

Решение № 580 от 22.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 2132/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Подсъдимият П. В. П. обжалва по касационен ред въззивно решение № 243 от 27.VI.2013 г. по внохд № 540/2013 г. на АС-София с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание по съображения, че е необосновано завишено и липсва проява на снизхождение към него. Прокурорът от ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: Жалбата е неоснователна. С присъда № 99/20.III.2013 г. по нохд № 1225/2012 г. на ГС-София подсъдимият П. В. П. е признат за виновен и осъден по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" и чл. 54 от НК на 7 (седем) години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим за това, че на 29.III.2011 г. в София отнел със сила чужди движими вещи на обща стойност 248,70 лв. от владението на непълнолетния Н. Кр. З. с намерение противозаконно да присвои, като грабежът е извършен в условията на опасен рецидив. Правилно въззивният съд е приел, че наложеното наказание не е явно несправедливо, като се е позовал на липса на нарушения на правилата за индивидуализация на същото от страна на първата инстанция; на съобразяването с всички значими за това обстоятелства - висока степен на обществена опасност на деянието, а тя определя и тази на личността на дееца, със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства; категорично проявена престъпна упоритост - шест присъди в миналото, като преобладават за грабежи. Вярно е, че първоинстанционният съд е изложил твърде пестеливи мотиви в присъдата си, но допълнени с въззивното решение, те дават възможност за преценка на справедливостта на наложеното наказание - за поправяне и превъзпитание на П. В. Петров той следва да изтърпи по-продължителен срок на наказанието лишаване от свобода. Доводите на защитата на жалбоподателя, че спрямо него не е проявено снизхождение са правно ирелевантни. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.