Решение № 3014 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15266/2008 г.

Решение № 3014 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15266/2008 г., VII о., докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Иванов Тонев от гр. Сливен срещу решение № 135 от 14.10.2008 г. по адм. дело № 98/2008 г. на Административен съд - Сливен. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Ответникът - началникът на РПУ гр. Сливен, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер е налице, когато е съставено постановление за привличане като обвиняем. Върховният административен съд, седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Димитър Иванов Тонев срещу заповед № з27/29.02.2008 г. на временно назначения на длъжността началник на РПУ гр. Сливен, с която е разпоредено отнемането на разрешенията за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, обр. 3 № СН 0195621 и за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси обр. 4 № 93, както и изземването на притежаваните от лицето огнестрелни оръжия и боеприпаси. Приел е, че е налице основанието за отнемане на разрешенията по чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. второ от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ), тъй като срещу жалбоподателя е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Счел е, че тъй като с постановление на прокурор от Районна прокуратура гр. Сливен е образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за престъпление по чл. 315, ал. 2, във връзка с чл. 309, ал. 1 НК е изпълнено цитираното основание по ЗКВВООБ за започнало наказателно преследване, макар и до момента на постановяване на решението на жалбоподателя да не е повдигнато обвинение. Приел е, че в действащия към момента на издаване на административния акт Наказателно-процесуален кодекс няма легална дефиниция на понятието "започнало наказателно преследване", а съществува разпоредба относно образуването на досъдебно производство, което съгласно чл. 212 НПК се счита за започнало или с издаването на постановлението за образуването му от прокурора, или със съставянето на акта за първото действие по разследването. В приложимия към момента на издаването на административния акт процесуален закон също така се употребява термина "възбуждане на наказателно преследване", което се идентифицира с момента на привличане на лицето като обвиняем. По смисъла и в съответствие с целта на ЗКВВООБ употребеният в същия закон израз "започнало наказателно преследване" не е еднозначен с момента на конституирането на лице като обвиняем в досъдебното производство, а се припокрива с момента на започване на наказателното производство. Съдът е счел за безспорен факта на висящо досъдебно производство за престъпление от общ характер, тъй като то е образувано с постановление на прокурор и последният е разпоредил извършването на конкретни процесуални действия. Обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не е налице спор между страните относно фактическата обстановка по делото, а именно, че с постановление от 7.02.2008 г. прокурор от Районна прокуратура гр. Сливен е образувал досъдебно производство срещу касатора за престъпление от общ характер и с писмо от 10.09.2008 г. прокуратурата е изпратила уведомление до съда, че разследването продължава. При тези данни законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице предпоставката на чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗКВВООБ за отнемане на разрешенията за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, а именно започнало наказателно преследване. Правилно съдът е тълкувал израза "започнало наказателно преследване" като образуване на досъдебно производство. Съгласно чл. 23 НПК в предвидените в кодекса случаи наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което започва разследването, а по силата на чл. 212, ал. 1 НПК досъдебното производство се образува с постановление на прокурора. В конкретния случай с образуването на досъдебно производство е започнало наказателно производство срещу касатора и по този начин е осъществена цитираната по-горе предпоставка за отнемане на разрешенията за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. В съответствие с правилата на историческото, систематичното и граматическото тълкуване съдът по същество е направил паралел между "възбуждане на наказателно преследване" по смисъла на НПК и употребеният в ЗКВВООБ израз "започване на наказателно преследване" и е обосновал извода, че между двете понятия съществува терминологична и смислова разлика. Правилно съдът е счел, че с първото понятие се обозначава моментът на привличане на дадено лице като обвиняем. Изводът следва от чл. 220, ал. 1 НПК, в който възбуждането на наказателното производство срещу лице с имунитет е обвързано от гледна точка на процесуално-следствените действия с привличането му като обвиняем след отпадането на имунитета. Законосъобразно е становището на съда, че терминологичната разлика в двата израза сочи, че става въпрос за различно съдържание, което законодателят е вложил в тях, т. е., че по смисъла на ЗКВВООБ "започнало наказателно преследване" се припокрива с образуване на наказателно производство, съответно за конкретния случай - на досъдебно производство. При тълкуването на материалния закон следва да се изхожда и от целта на закона. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗКВВООБ той има за предмет контрола върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България, осъществявани от физически, юридически лица и търговци по смисъла на Търговския закон, т. е. непосредствена негова цел е да уреди контролирането на посочената дейност. От тази гледна точка е правилно отнемането на разрешения за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси да се извършва в момента, в който лицето е станало субект на образувано срещу него наказателно (досъдебно) производство, а не на по-късен етап на привличането му като обвиняем. От гледна точка охраната на обществените интереси привличането като обвиняем е момент, в който защитата по специалния ЗКВВООБ може да се окаже загубила своя предмет и предназначение. Именно необходимостта от защита на обществения интерес е поставило отнемането на издадените разрешения за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси в зависимост от започналото наказателно преследване, а не от привличането на лицето като обвиняем. Аргумент за това е и редакцията на законовия текст, който не употребява израза "привличане като обвиняем", който е легалният термин на наказателно-процесуалния закон за тази фаза на досъдебното производство, а свързва отнемането на разрешенията със започване на наказателното преследване, т. е. с началото на наказателното производство. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,