Решение № 9648 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15043/2011 г.

Решение № 9648 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15043/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Аспа Елас" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1441/17.08.2011 г. по адм. д. № 54/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 160901009/30.10.2009 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който е начислен ДДС 12 354,73 лв. с лихви за м. 01.2008 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Аспа Елас" ЕООД против РА № 160901009/30.10.2009 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който е начислен ДДС 12 354,73 лв. с лихви за м. 1.2008 г. на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган, след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Данъкът е начислен за бракувани през м. 01.2008 г. плодове и зеленчуци, придобити от касатора по вътреобщностно придобиване от Гърция в периода м. 03 - 07.2007 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определени задължения на ревизираното лице с РА. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че изписването на плодовете и зеленчуците не е правено по партиди, поради което в акта за брак няма данни от коя партида са бракуваните стоки. Съдът правилно е приел, че непосочването от коя партида са бракуваните стоки води до невъзможност да се определи изтекъл ли е срокът на годност за отделните видове плодове и зеленчуци. Вещото лице доц. Карагьозов е дал заключение, че за да се изчислят максимално допустимите фири по технологичната инструкция на Европейския съюз и по Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им следва да се знае времето на хладилно съхранение на продуктите, каквито данни в акта за бракуване не са посочени и фирите не могат да се изчислят. Предвид двете заключения на вещите лица съдът правилно е приел, че не са налице условията на чл. 80, ал. 2, т. 3 и 5 ЗДДС за неприлагане на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че не е доказано продуктите да са станали негодни за употреба поради изтекъл срок на съхранение. По чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, чл. 79, ал. 3 ЗДДС не се прилага в случай на брак поради изтекъл срок на годност/трайност, определен по изискванията на нормативен акт. В обясненията на управителя на дружеството е посочено, че хладилните камери на тържището не отговарят на технологичните изисквания, продуктите се разваляли и били изхвърляни периодично, а актът за брак е направен по-късно. Съдът обосновано е приел, че продуктите са изгубили годност поради лошо съхранение, а не поради изтекъл срок на съхранение и не са налице условията на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,