Решение № 130 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2123/2013 г.

ВКСII гражданско отделение17.06.2013 г.докладчик Златка Русева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1002888/21.01.2013 г., подадена от И. В. И. от [населено място] за отмяна на влязлото в законна сила решение от 07.07.2006 г. на Софийски районен съд, 25 състав, постановено по гр. д. № 2/2005 г. по описа на същия съд, което е оставено в сила с решение № 2405/02.04.2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-г въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 291/2007 г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА И. В. И. от [населено място] да заплати на Н. Ц. Г., И. Ц. Г. и Х. Г. К. сумата от 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящото производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 130 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2123/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 1002888/21.01.2013 г., подадена от И. В. И. от [населено място] за отмяна на влязлото в законна сила решение от 07.07.2006 г. постановено по гр. д. № 2/2005 г. по описа на Софийски районен съд, ГК, 25 състав, с което се отхвърлят предявените от Л. Д. В., М. С. З., И. В. И. и Д. Д. Б. срещу Х. Г. К., С. Л. Г., Н. Ц. Г. и И. Ц. Г., искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на включването му в ТКЗС, описаният в решението недвижим имот, е бил собственост на В. И. П., по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 172, т. II, д. № 2926/1925 г., като с решение № 2405/02.04.2012 г. на Софийски градски съд, ГК, II-г въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 291/2007 г. по описа на същия съд е оставено в сила горепосоченото решение на Софийски районен съд. В молбата се твърди, че на 22.10.2012 г. СО"Териториален кадастър" издал препис от помощен графичен материал за процесния имот-помощна скица за изработване на кадастралния план от 1949 г., на което е нанесен процесния имот с данни за собственика и съседите, което ново доказателство според молителя би опровергало изводите на съда. Ответниците по молбата И. Ц. Г., И. Ц. Г. и Х. Г. К., чрез пълномощника си адвокат К. Б., считат че молбата е неоснователна и молят същата да се остави без уважение. Ответницата К. С. П., лично и чрез пълномощника си адвокат К. И., заявява, че молбата за отмяна е основателна и моли същата да бъде уважена. Ответницата М. С. З. също заявява, че молбата за отмяна е основателна и следва да се уважи. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Хипотезата, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която се позовава молителят, предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в законна сила решение от заинтересувана страна, когато се налице нови доказателства, както се твърди в настоящия случай, или се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са били известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Видно от данните по делото, представеното писмено доказателство-помощна скица за изготвяне на кадастралния план от 1949 г., е съставено и се е съхранявало в Дирекция"Териториално планиране" СО, "Териториален кадастър", преди постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира и за молителя е била налице възможността до приключване на исковото производство да се снабди с това доказателство, ако същият бе положил необходимите усилия и грижи да защити правата си. Ето защо, представеното с молбата за отмяна писмено доказателство нито представлява ново доказателство, както вече бе посочено по-горе, нито за молителя е била налице обективна невъзможност да се снабди с това доказателство по време на приключилото исковото производство с влязлото в законна сила решение, поради което молбата му за отмяна на същото следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото, на ответниците по молбата Н. Ц. Г., И. Ц. Г. и Х. Г. К. следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 27.02.2013 г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

Цитирани разпоредби

2