Решение № 13852 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13419/2014 г.

Решение № 13852 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13419/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Илияна Димитрова Илиева против заповед № ЧР - П - 158 от 29.09.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона, тъй като реално съкращаване на длъжността не е извършено. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на икономиката (конституиран като ответник на основание § 7, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 447/2014 г.) оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Илиева е назначена като държавен служител на длъжност "държавен експерт" в отдел "Подбор на проекти и договаряне" на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на Министерство на икономиката и енергетиката и заема една от 3-те бройки за длъжността в отдела съгласно длъжностното разписание на министерството от 30.09.2014 г. Общата численост на отдела е 30 щатни бройки, от които 11 щатни бройки за длъжността "главен експерт", една от които е вакантна, 5 бр. за длъжността "старши експерт", 9 бр. за длъжността "младши експерт", 1 бр. "старши сътрудник по УЕПП" (по трудово правоотношение), 1бр. за началник отдел и 3 бр. за държавен експерт (поименно разписание на длъжностите от 30.09.2014 г.). С доклад № 93-00-1942 от 25.09.2014 г. главният секретар на министерството предлага с цел оптимизиране на дейността и подобряване ефективността на работата, считано от 1.10.2014 г., да се извършат промени в организационно - управленската структура на министерството, като бройките в отдел "Подбор на проекти и договаряне" бъдат намалени на 28, като се премахнат по една бройка за длъжността "държавен експерт" и "младши експерт". Въз основа на доклада със заповед № РД-16-1297/25.09.2014 г. министърът на икономиката и енергетиката утвърждава, считано от 1.10.2014 г., организационно - управленска структура на ведомството съгласно приложение № 2 към заповедта. Според приложението и утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 01.10.2014 г., щатните бройки в отдел "Подбор на проекти и договаряне" са намалени на 28. Премахнати са една щатна бройка длъжността "младши експерт" и една щатна бройка за длъжността "държавен експерт", заемана от жалбоподателката. Останалите щатни бройки са запазени, като две от общо 11-те бройки за длъжността "главен експерт" са вакантни (приложение към заповед № РД-16-1297/25.09.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, поименно длъжностно разписание от 1.10.2014 г.). Функциите и задълженията на длъжността "главен експерт" в отдел "Подбор на проекти и договаряне" на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" се включват във функциите, изпълнявани от жалбоподателката като държавен експерт в същия отдел (длъжностни характеристики, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза). На основание описаните структурни промени със заповед № ЧР- П-158/29.09.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 01.10.2014 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган (чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията) и при спазване на изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа посочените в нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити, включително правното основание за прекратяване на правоотношението, което в случая съвпада с фактическото. При постановяване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, след като в изпълнение на правомощията си по чл. 12, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката и енергетиката (отм.) министърът на икономиката и енергетиката утвърждава след предложение на главния секретар ново длъжностно разписание на ведомството. Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Формално изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са осъществени-бройките за длъжността "държавен експерт" в отдел "Подбор на проекти и договаряне" са намалени от 3 на 2. Присъщите за длъжността функции са запазени, но е намален броят на служителите, на които е възложено изпълнението на тези функции. В случая правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени обаче е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 1 от кодекса административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква при необходимост от намаляване на общата численост на служителите в отдел "Подбор на проекти и договаряне" да се премахнат първо бройките, които не са заети, тъй като очевидно дейността може да се изпълнява от по- малко служители на съответната длъжност. В случая това не е направено- запазена е вакантна позиция за длъжността "главен експерт", като след съкращението незаетите бройки за тази длъжност са дори две, а е премахната бройка за длъжност, чиито функции се изпълняват от реално назначен служител. По този начин е нарушен и принципа, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК и правата на жалбоподателката са засегнати в по- голяма степен от необходимото за целта, тъй като оптимизирането на работата с намаляване на общата численост на отдела е следвало да се предприеме с премахване на щатни бройки, които са вакантни. Действително за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителката, чието длъжност се съкращава друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона по добросъвестен и разумен начин още повече, че смисълът на съкращението е да се оптимизира дейността като функциите и задълженията се изпълняват от по-малко на брой, но по квалифицирани служители. В случая от работа е съкратен квалифициран служител, като е запазена бройка, която не е заета и чиито функции реално не се осъществяват, още повече, че тези функции попадат в обхвата на съкратената длъжност. Нарушението на принципа на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и е основание за нейната отмяна. С издаване на оспорената заповед е нарушена и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, което е смисълът на съкращението, а към запазване на две вакантни длъжности с по- ниско длъжностно ниво от това на съкратената, чиито функции се обхващат напълно от служебните задължения на съкратената длъжност, поради което биха могли да бъдат възложени за изпълнение на вече назначени служители, които реално работят и осъществяват дейността на отдела. Това е още едно основание за отмяна на оспорената заповед. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 Министерството на икономиката следва да заплати на жалбоподателката сумата 520.00 лв. разноски по делото, включващи възнаграждение за адвокат, държавна такса и възнаграждение за вещо лице. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,