Решение № 15823 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2010 г.

Решение № 15823 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Бургас, подадена чрез юрк. Десислава Толева - Илиева, срещу решение № 828 от 8.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1427/2009 г. на Бургаския административен съд, ХI състав, с което е отменено решение № 2605-0418/27.08.2009 г. на Началника на Митница Бургас и върната преписката на Началника на Митница Бургас за произнасяне, съобразно мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане до ВАС да отмени обжалваното решение на Административен съд Бургас и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. В случай, че бъде прието, че решението на началника на Митница Бургас е издадено при противоречие с националното законодателство с общностното, то това противоречие е конкретизирано от съда относно сумата, надвишаваща акциза на автомобила като нов, а именно над 4750 лв., моли съдът да отхвърли жалбата на Недялка Господинова за сумата над 4750 лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Недялка Тенева Господинова, чрез адв. Зарев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли ВАС да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователни възраженията в нея, а решението - за правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - Първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея основания, както и предвид доказателствата по делото приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение на Административен съд - Бургас е отменено решение № 2605-0418/27.08.2009 г. на Началника на Митница Бургас. С оспорения акт, на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 30, т. 1 от ЗАДС, на Недялка Господинова е отказано възстановяване платен акциз в размер на 9 801,20 лв. за въведен на територията на страната употребяван автомобил от друга държава - членка на ЕС, по подадено искане № 2605-0418/28.07.2009 г. В мотивите на обжалваното решение съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по делото, която не е предмет на спор между страните и се свежда накратко до следното: Жалбоподателката Недялка Господинова, чрез пълномощник, е закупила на 17.11.2008 г. от Република Германия употребяван лек автомобил марка "Ауди" модел А 6, мощност 165 kW, с първоначална регистрация 13.01.2005 г. и с изминати 135 284 км. На 19.11.2008 г. автомобилът е въведен на територията на Република България, а на 21.11.2008 г. е регистриран със Свидетелство за регистрация № 003478836, издадено от МВР. На 19.11.2008 г. жалбоподателката подава декларация по чл. 76г от ЗАДС, която е длъжна да подаде при въвеждане на територията на страната на акцизни стоки по чл. 2, т. 5 от ЗАДС от територията на друга държава - членка. В тази декларация е начислен като дължим акциз в размер на 9 900 лв., изчислен по правилата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Акцизът е заплатен с ПКО № 5284/19.11.2008 г. С искане № 2605-0418/28.07.2009 г. Недялка Господинова, е заявила претенцията си за възстановяване на 9801,20 лв. от заплатения акциз. С оспорваното решение началника на Митница Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - Бургас, е отказано възстановяване на претендираната част от акциза, начислен върху внесения автомобил. Въз основа на така приетите за установени факти, Административен съд - Бургас е отменил решението на Началника на Митница Бургас, като е приел, че определеният по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗАДС (отм.) акциз за въвеждане на територията на страната на употребяван лек автомобил е дискриминационен и в нарушение на разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ДЕО. Съдът се е позовал на обстоятелството, че съгласно установената съдебна практика на Съда на европейските общности, нарушение на чл. 90, ал. първа ДЕО е налице, когато данъкът, с който се облага внесената стока, и данъкът, с който се облага подобната местна стока (като употребяваните превозни средства, които вече се намират на националния пазар и тези, които са придобити в друга държава-членка, са "подобни стоки" по смисъла на чл. 90, ал. първа от ДЕО) се изчисляват по различен начин и посредством различни способи и така се стига, макар и само в определени случаи, до по-висок данък, с които се облага вносната стока (Решение от 29 април 2004 г. по дело Weigel, С-387/01). Изследвайки последното, а и други решения на СЕО (дело С-393/98 Gomes Valante), съдът е приел, че чл. 90, ал. 1 от ДЕО е нарушен, когато такса, наложена на внесена стока, се калкулира по различен начин, въз основа на различни критерии, които водят до налагането на по-високи такси на внесените стоки. По-нататък в мотивите на първоинстанционното решение е отбелязано, че, отново във връзка с установената съдебна практика на Съда в Люксембург, следва да се приеме, че дадена система на данъчно облагане може да се смята за съответстваща на чл. 90 ДЕО, само ако е установено, че тя действа по начин, който изключва всякаква възможност за по-тежко облагане на вносните стоки в сравнение с местните стоки, и следователно, която в никакъв случай няма дискриминационно действие (така например Решение от 23 октомври 1997 г. по дело Комисия/Гърция, С-375/95). В контекста на изложеното, административният съд е приел за установено по несъмнен начин, че в случая е налице внос от друга държава-членка на употребяван пътнически автомобил с мощност на двигателя 165 kW, поради което вносът попада в приложното поле на ЗАДС. Според съда внесен като нов този автомобил би се обложил с акциз по чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, в размер на 4750 лв. Съобразно изложеното съдът е отменил оспореното митническо решение, а преписката е върнал на административния орган за произнасяне при съобразяване на акта с разпоредбата на чл. 90 от ДЕО и установената практика на съда на ЕС по неговото прилагане. Решението на Административен съд - Бургас е правилно и законосъобразно, постановено въз основа на събраните писмени доказателства, при съобразяване с установената практика на СЕО по аналогични казуси, според която чл. 90 от ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС) следва да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска даден акциз, доколкото размерът му при облагане на употребявани превозни средства, придобити в друга държава-членка, надвишава остатъка от същия налог, включен в пазарната стойност на подобни превозни средства, регистрирани преди това в държавата- членка, наложила въпросния акциз (Решение от 18 януари 2007 г., Maciej Brezezinski, С-313/05 и Решение от 17 юли 2008 г., Dariusz Krawczynski, С-426/07). Изводите на административния съд се подкрепят и от Решението на Съда на Европейския съюз от 3.06.2010 г. по дело С-2/09, Калинчев, издадено по повод направеното преюдициално запитване в рамките на съдебното производство по адм. д. № 8094/08 г. по описа на ВАС, I А отделение. В тази връзка и в светлината на извършеното тълкуване на нормата на чл. 90 ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС) през призмата на установените факти по делото, следва да се приеме, че Директива 92/12/ЕИО не регламентира въпросите, свързани с размера на акциза, които държавите-членки са свободни да налагат по силата на чл. 3, § 3, както и свързани с евентуалната разлика между размера на акциз, налаган на стоките на други държави-членки и на подобните местни стоки. Този въпрос е уреден с чл. 90 от ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС), който не допуска акциз като разглеждания в настоящото производство, доколкото размерът на налога, с който се облага продажбата на внесени от друга държава-членка употребявани автомобили преди първата им регистрация, надвишава остатъка от същия налог, включен в пазарната стойност на подобни превозни средства, регистрирани преди това в държавата-членка, която е наложила въпросния данък. Касае се за акциз, който не се дължи пряко при препродажбата на автомобили, които вече се намират на територията на държавата членка, на която са въведени, и за които такъв акциз е вече платен при първоначалното им въвеждане, доколкото подобен режим не води до формалности при търговията между държавите членки, свързани с преминаване на границите. Обосновани са изводите на първостепенния съд, че целта на чл. 90 от ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС) е да изключи дискриминацията при облагането с налози на стоките, внесени от другите държави членки. В тази връзка, основавайки се на утвърдената своя практика по чл. 90 от ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС), с която е дадена дефиниция на понятието "подобни местни стоки", Съдът на Европейския съюз (СЕС) е намерил основания отново в своето решение по горепосоченото дело С-2/09, "Калинчев", да посочи, че цитираната разпоредба забранява върху стоките от други държави членки да се налагат по-високи вътрешни данъци от тези, които се налагат върху подобните местни стоки, или вътрешни данъци от такъв характер, че да се дава косвена закрила на други стоки (Решение от 11 декември 1990 г. по дело Комисията срещу Дания, C-47/88). В областта на облагането на внесените употребявани автомобили чл. 90 ДЕО (сегашен чл. 110 ДФЕС) има за цел да гарантира пълен неутралитет на вътрешните данъци по отношение на конкуренцията между стоки, които вече са на националния пазар, и внесените стоки (Решение от 17 юли 2008 г. по дело Krawczynski, С- 426/07). Следва да се отбележи, че в съответствие с утвърдената и цитирана съдебна практика, СЕС в мотивите на решението по делото Калинчев отново е подчертал, че липсата на национално производство на автомобили не възпира държава-членка да прилага чл. 90,тъй като терминът "подобен национален продукт" може да представлява продукт, който е станал национален, след като веднъж е внесен и предложен на националния пазар (така и Комисията срещу Решение от 11 декември 1990 г., Дания, C-47/88). Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че като е тълкувал чл. 90 ДЕО (сегашен чл. 110, ал. първа от ДФЕС) в смисъл, че внесените в Република България употребявани превозни средства следва да се считат за стоки, подобни на вече регистрираните на територията на тази държава употребявани превозни средства, които са внесени на територията на посочената държава като нови превозни средства независимо от техния произход, административният съд е достигнал до правилни изводи, които следва да бъдат споделени. В решението по делото "Калинчев" е дадено тълкуване на чл. 110, ал. 1 ДФЕС, в смисъл, че същият не допуска диференциран режим на акциза, който обременява по различен начин употребявани превозни средства, внесени от други държави членки и употребявани превозни средства, вече регистрирани и внесени като нови. Така, в решението е констатирано, че изчислението на акциза, който се внася еднократно (по чл. 40 от ЗАДС) за новите превозни средства, "неизменно е по-благоприятно отколкото за употребявани превозни средства. По точки 43 - 44 от Решението е констатирано, че не се позволява неутрално изчисление на акциза, съобразно предвиденото изчисление на основание мощността на двигателя по ЗАДС, която е фиксирана характеристика, независеща от степента на действителното му изхабяване, като облагането на употребяваните превозни средства спазва различни условия в сравнение с облагането на новите превозни средства. Действително, за придобития употребяван автомобил от Господинова по настоящето дело и въведен на митническата територия на страната, показателите за изчисление и в ново състояние се основават на мощността на двигателя, като за употребяван автомобил акцизът е в размер на 9 900 лв. и 4750 лв. за нов автомобил със същите показатели. Следователно, на основание отговорът на трети въпрос по разглежданото решение на СЕС, разпоредбата на чл. 40 от ЗАДС (отм.) противоречи на чл. 90 ДЕО (сегашен чл. 110, ал. 1 ДФЕС), тъй като допуска обременяване по различен начин на употребяваните превозни средства, внесени от други държави членки, и употребяваните превозни средства, вече регистрирани на българска територия, които са били внесени като нови превозни средства. И в тази своя част изложените мотиви от първостепенния съд са правилни и обосновани. По отношение останалите релевирани в касационната жалба доводи за приложимостта на нормите на националното право преди отмяната им: Съдът е изследвал съответствието на националните норми с тези на общностното право - на първо място по чл. 90 от ДЕО, сега чл. 110 ДФЕС, за спазване на принципа за недискриминация при съществуващите ставки за акциз на нови и употребявани автомобили, прилагайки директно последната разпоредба. Подходът на съда е законосъобразен, а оплакването на касатора, че в разглеждания случай следва да намерят приложение единствено разпоредби на българското законодателство- неоснователно. Законосъобразно съдът е счел, че нормата на чл. 90 от ДЕО (сега чл. 110 от ДФЕС) се ползва с безусловен примат над всички норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, тъй като е част от първичното право на ЕО (ЕС). От всичко изложено по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт се налага изводът, че законосъобразно Административен съд - Бургас е приел, че е налице незаконосъобразно митническо решение, което подлежи на отмяна и предвид естеството на отменения административен акт е върнал делото като преписка на началника на Митница Бургас за произнасяне, което е в изключително негова компетентност и съобразно мотивите на решението. Предвид изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не следват разноски по делото, тъй като липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение (по делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 4.11.2011 г., в който не е посочен размер на уговорено възнаграждение). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,