Решение № 9530 от 20.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Първо Районно управление Стара Загора при Областна дирекция на МВР Стара Загора, чрез процесуален представител юрисконсулт Митева, против решение 230/29.06.2023 г. по адм. д. 233/2023 г. на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение с което е отменена Заповед 1959з-385/12.04.2023 г. за временно отстраняване от длъжност на служителя Е. А. А.. Касаторът навежда доводи за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обжалваното съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Е. А. А., чрез адвокат Ченалов, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска оспорваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед 1959з-385/12.04.2023 г. за временно отстраняване от длъжност в рамките на работната смяна от 07.45 ч. до 19.45 ч. на 12.04.2023 г. на младши инспектор Е. А. А., старши полицай в група Охрана на обществения ред (ООР) на сектор Охранителна полиция (ОП) при Първо РУ Стара Загора към ОД на МВР Стара Загора, издадена от Началника на Първо РУ Стара Загора към ОД на МВР Стара Загора. АС Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, изразяващо се в липса на мотиви, съдържащи конкретни факти за състоянието на младши инспектор А. и годността му да изпълнява служебните си задължения - съществено нарушение на формалните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и несъответствие с целта на закона с оглед липсата на обстоятелства и аргументи, с които да се обоснове определения в процесната заповед срок за отстраняване от 07.45 ч. до 19.45 ч. на 12.04.2023 г., предвид определения по-кратък такъв от 07.45 до 12.00 ч на 12.04.2023 г. в Заповед 1959з-381/12.04.2023 г., която е отменена от процесната Заповед 1959з-385/12.04.2023 г. По тези съображения първоинстанционния съд е отменил Заповед 1959з-385/12.04.2023 г. като незаконосъобразна и е присъдил направените по делото разноски на жалбоподателя. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда почиват на правилно изяснена фактическа обстановка по спора, установена въз основа на правилна преценка на относимите за неговото решаване доказателства по делото. Последните са обсъдени в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това са изведени обосновани и верни правни изводи, които в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя. С оспорената Заповед 1959з-385/12.04.2023 г. е наложена рестриктивна мярка на младши инспектор Е. А. с оглед положителни резултати от проведена проверка за установяване на употреба на алкохол на служители от Първо РУ Стара Загора, чрез техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с ф. ARNA-0123 на 12.04.2023 г. В 08.00 ч. на 12.04.2023 г. за младши инспектор А. е установено наличие на алкохол в издишания въздух 0,25 промила (проба 4166). При контролна проверка извършена в 08.28 ч. отчетеното наличие на алкохол е 0,17 промила (проба 4169). Резултатите от извършената проверка и отчетените стойности са предоставени със справка с рег. 1959р-10701/12.04.2023 г. Въз основа на резултатите и на основание чл. 214, ал. 1, т. 2 и ал. 5 и чл. 215, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Началника на Първо РУ Стара Загора първоначално е издал административен акт - Заповед 1959з-381/12.04.2023 г., с която е наложил временно отстраняване от длъжност на младши инспектор А. за период от 07.45 ч. до 12.00 ч. на 12.04.2023 г., като е разпоредено на служителя да се яви на работа в 12.00 ч. за извършване на проверка на годността му за изпълнение на служебните задължения с техническо средство Алкотест Дрегер 7510. Изпълнението на заповедта е възложено на младши инспектор С. Т. Т. разпитан като свидетел в производството пред съда. Заповедта е връчена на младши инспектор А. срещу подпис на 12.04.2023 г. без възражения от негова страна. Впоследствие е издадена процесната Заповед 1959з-385/12.04.2023 г., с която е наложило временно отстраняване от длъжност на младши инспектор А. за период от 07.45 ч. до 19.45 ч., разпоредено е на служителя да се яви на работа на 13.04.2023 г. в 07.45 ч. съгласно утвърдения работен график за извършване на проверка на годността му за изпълнение на служебните задължения с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 и е отменена Заповед 1959з-381/12.04.2023 г. Изпълнението на заповедта е възложено на младши инспектор С. Т. Т.. Заповедта е връчена на младши инспектор А. срещу подпис на 12.04.2023 г. с възражения. Следва да се посочи, че съгласно събраните гласни доказателства в съдебното производство, неоспорени от страните, процесната заповед е издадена преди изтичането на срока на първата - Заповед 1959з-381/12.04.2023 г. При съпоставяне съдържанието на двете заповеди - Заповед 1959з-381 и Заповед 1959з-385, е видно, че фактическите и правните основания съвпадат, като разликата в съдържанието помежду им е увеличаването на срока за отстраняване и отмяната на първоначалната. Липсват данни да е извършена трета проверка на младши инспектор А. в периода между първоначално издадената заповед и процесната, както и други данни, които да обосноват промяната в преценката на административния орган. В Заповед 1959з-385 липсват мотиви какви обстоятелства са допринесли за промяна на първоначалната преценка на административния орган. Следователно правилен е изводът на първоинстанционният съд, че с процесната заповед, в която не се съдържат аргументи и обстоятелства за основателността на промяната на срока за отстраняване на служителя е в несъответствие с целта на закона именно поради засягането на неговите права в по-голяма степен от необходимото. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК се споделят от касационната инстанция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 (осемстотин) лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е в минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,