Решение № 1359 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13520/2016 г.

Решение № 1359 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13520/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (неправилно наименувана "въззивна") от "Б. Г." ЕООД, представлявано от Я. И. М., чрез адвокат О. М. и адвокат Р. Х. от АК - В. срещу решение № 1904/07.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2448/2015 г. по описа на Административен съд - В.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени административния акт. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - В. не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - Р. Й. А. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Б. Г." ЕООД, със седалище и адрес на управление с. П., общ. А., област В., срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Р. Й. А. и "Б. Г." ЕООД, гр. В. от 05.05.2015 г. на главен инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" гр. В. и Предписанието за сключване на трудов договор. При постановяване на обжалваното решение, съдът приема от фактическа страна, че на 08.04.2015 г. при извършване на строително-монтажни рабати на апартаментен хотел "Вероника" и хотел "Мираж" в к. к. "Св. Св. К. и Е.", гр. В. /разрушаване на конструктивни елементи на сградата/, е настъпила трудова злополука, довела до смъртта на четири лица. Служители на Дирекция "Инспекция по труда" са посетили работната площадка на хотел "Вероника." и хотел "Мираж" и са изготвили констативен протокол за работниците на обекта, сред които е Р. Й. А.. На 17.04.2015 г. на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, Р. А. е подписал декларация, в която сочи, че работи на обекта от 15-20 дни, при уговорено възнаграждение от 35 до 40 лева на ден, с работно време от 7.00 ч. до 19.00 ч., с обедна почивка от 12.00 ч. до 13.00 ч., междинни почивки от 10.00-10.15 ч. и от 15.00-15.15 ч., като възлагането на работа, даването на инструменти и предпазни средства е било извършвано от Й. П. Р.. Според идентификационната карта, попълнена от "Б. Г." ЕООД, дружеството има 14 наети работници. В Книгата за инструктаж по безопасност и здраве на "Б. Г." ЕООД за обект к. к. "Слънчев ден" под номер 28 е записан Р. Й. А. с посочена длъжност "работник резач" и дата на провеждане на инструктажа - 23.03.2015 г. В графата "цех, звено, отдел, участък" няма записвания. По делото са разпитани свидетели, а ответникът А. дава обяснения по реда на чл. 176 ГПК. При преценка на изложените факти поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият съд приема, че обжалваното постановление е издадено от орган с материална и териториална компетентност, предвидена в чл. 405а КТ и чл. 20 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". По отношение на предписанието за сключване на трудов договор, съобразно чл. 405а, ал. 4 от КТ е изведено, че същото може да се издаде от контролните органи на Инспекцията по труда, поради което е прието, че оспореното предписание също е постановено от компетентен административен орган. Първоинстанционният съд намира, че постановлението и предписанието са обективирани в изискуемата писмена форма и съдържат фактически и правни основания за тяхното издаване. В постановлението се съдържат данни за началната дата на възникване на трудовото правоотношение и страните по това правоотношение. В обстоятелствената част на издаденото постановление са изложени в достатъчна степен фактическите констатации за съществуване на трудово правоотношение с индивидуализиране на неговите задължителни елементи, поради което съдът намира, че са спазени изискванията за форма на административния акт. След анализ на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд намира за установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност - събиране на арматури, цветни метали, отпадъци, разчистване пътя на багерите, за определен период от време, срещу уговорено възнаграждение - 35-40 лв. на ден, установено е също наличие на работно място - обект хотел "Мираж", както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа - дадени указания, кога да се събират цветните метали, кога да се разчисти пътя на багера, инструктаж къде да се застане при опасност и др. При изследване на материалната законосъобразност съдът съобразява нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, съгласно която ако работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление. Новелата на чл. 1, ал. 2 от КТ гласи, че отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд приема за доказано, че Р. А. е извършвал трудова дейност - физически действия по изпълнение на възложена му от "Б. Г." ЕООД работа - събиране на материалите от падналите хотели - железа, тухли, дървен материал, пластмаси, както и разделяне на строителните отпадъци, на определено работно място обект хотел "Мираж" и уговорено възнаграждение. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема за несъстоятелна тезата на оспорващото дружество за облигационен характер на правоотношението му с Р. А.. Последният е изпълнявал трудова функция на общ работник - сортирал и пренасял отпадъците от събарянето на хотела, както и резач. Прието е наличието на продължително и многократно престиране на труд. Като безспорен факт е квалифициран установения работен режим на строежа с уговорено работно време, с уточнени като брой и продължителност почивки през деня, които са елементи на всяко едно трудово правоотношение. Въз основа на гореизложеното, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Б. Г." ЕООД срещу постановлението от 05.05.2015 г. на главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - В. и предписанието за сключване на трудов договор като неоснователна. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - В. (инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваните актове. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорените административни актове, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Касационната жалба съдържа многобройни доводи по съществото на спора на които е даден отговор в мотивите на обжалваното решение. Всички възражения досежно несъществуването на трудово правоотношение се опровергават от доказателствата по делото. Правилни са развитите от първоинстанционния съд съображения, че при договор за изработка се дължи единствено постигане на конкретен резултат без да се договоря режим на работа и почивки. Изпълнителят сам определя начина си на работа и продължителността на работа. Освен това е установено, че ответникът А. е бил в йерархична зависимост от свидетелят Й. Р., който му е предоставял работно облекло, инструменти, давал му е разпореждания ежедневно за работата, която да изпълнява. При липсата на самостоятелност и независимост на изпълнителя по изпълнение на работата, не е налице гражданско правоотношение между страните, а трудовоправно. По трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение. Предмет на гражданския договор е постигане на конкретен резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност на изпълнителя до получаване на крайния резултат, предмет на облигационен договор. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време в т. ч. дневни почивки, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор. Докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т. е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен и дисциплинарен контрол. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. Съгласно нормата на чл. 405а, ал. 4 от КТ, въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5- дневна работна седмица и 8- часов работен ден. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че органът и съдът не са преценили законното представителство и обстоятелството, че лицето П. Н. не бил представител на дружеството- работодател "Б. Г." ЕООД. Обстоятелството, че липсва изричен акт на упълномощаване, тълкуван във връзка с нормата на чл. 301 от ТЗ, указва на константност на тези действия без представителна власт, при което търговеца "Б. Г." ЕООД, чрез законния си представител - управителя на дружеството, и след узнаването им не се е противопоставил, при което по силата на законовата фикция се приема, че ги е потвърдил. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,