Решение № 8825 от 23.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция (РД) Автомобилна администрация (АА) гр. Бургас към Изпълнителна агенция АА срещу Решение 496 от 31.03.2021 г. по адм. дело 317/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-255 от 20.01.2021 г.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че по делото не се установяват белезите на извършен обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) в приложимата редакция. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение с отхвърляне на първоинстанционната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът С. Иванов, не ангажира становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Иванов с постоянен адрес в гр. Бургас, [улица] срещу Заповед РД-14-255 от 20.01.2021 г. на директора на РД АА гр. Бургас към Изпълнителна агенция АА за прилагане на следните принудителни административни мерки:

1. по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) влекач марка Щаер 14С26 от категория N3 с рег. [рег.номер на МПС] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;

1. по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП - временно отнемане на СУМПС на С. Иванов до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 20.01.2021 г. при извършена проверка за спазването на ЗАвтП, Закона за движението по пътищата и издадените по приложението им подзаконови нормативни актове Г. Иванов лице, заемащо длъжността старши инспектор в РД АА, гр. Бургас, е установил, че С. Иванов е извършил обществен превоз на товари със собствения му влекач марка Щаер 14С26 от категория N3 с рег. [рег.номер на МПС] , за който е установено, че не е вписан в регистъра към лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари или в удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България. Взети са предвид констатациите, съдържащи се в Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия А-2019 273646 от 20.01.2021 г.

За да отмени акта, съдът е мотивирал извод, че с превозното средство не е извършен обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗАвтП, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, че превозът е извършен срещу възнаграждение, а това е необходима предпоставка за квалификацията му като обществен съгласно дадената легална дефиниция.

Решението е правилно, но по различни от изложените в него мотиви.

Обжалваният административен акт е издаден на 20.01.2021 г. На същата дата е извършен и процесният превоз. Към тази дата, действаща е редакцията на пар. 1, т. 1 и 3 от ДР на ЗАвП с ДВ, бр. 60 в сила от 7.07.2020 година. Съгласно посочените разпоредби обществен превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а превоз на товари е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. Касационната инстанция споделя възраженията на касатора, че за да се дефинира превозът като обществен, е достатъчно да е налице една от горните две алтернативни предпоставки превозът да е извършен за чужда сметка или срещу възнаграждение. В случая е безспорно установено, че превозът е извършен за сметка на собственика на превозвания товар, следователно е извършен за чужда сметка. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема за правилен извода на административния орган, че водачът е извършил нарушението, описано в заповедта.

Налице е обаче несъответствие на акта с целта на закона, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Правният резултат, който законът цели с прилагането на принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения, извършвани при превоз на пътници и товари. В случая като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП в редакцията им от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г. Съгласно първата разпоредба за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Съгласно втората разпоредба отново за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: временно отнемане на СУМПС на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Отстраняване на твърдяното от административния орган нарушение би трябвало да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В хипотеза на преустановен превоз на товари обаче, без намерение на лицето, извършило превоза, да извършва впоследствие дейност по превоз на товари по занятие, осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан и непостижим, т.е. събитие, което никога няма да настъпи. При това положение макар и в заповедта да е предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението, продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози, но това трябва да става със законосъобразни средства (в този смисъл Решение 7663 от 25.06.2021 г. по адм. дело 5911/2021 г., VII отделение на ВАС, Решение 6454 от 28.05.2021 г. по адм. дело 13522/2020 г., VII отделение на ВАС, Решение 7662 от 25.06.2021 г. по адм. дело 4579/2021 г., VII отделение на ВАС).

По горните съображения съдът е мотивирал правилен краен извод за незаконосъобразност на административния акт и като го е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение