Решение № 9389 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2017 г.

Решение № 9389 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "А. М. Б." ЕООД, чрез адвокат Н. Н., против решение № 157/19.04.2017 г. по адм. д. № 949/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Излага доводи, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че е възможно в производство по изменение на разрешително за водовземане, същото да бъде отнето. Счита, че това е нарушение по чл. 72, ал. 2, т. 2 от Закона за водите. Възразява, че оспореното решение съдържа противоречие между обстоятелства и мотиви, което е преценено от съда като техническа грешка. Моли да бъде отменено решението на съда. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адвокат Г., който поддържа касационната жалба. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район" - П., редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба от 12.10.2017 г. моли да се прекрати производството по делото, поради това че считано от 15.07.2017 е прекратен договора за наем с дружеството за стопанисване на хотел "Ч. П. Р. и Релакс", във връзка с което е издадено отнетото разрешително за ползване на минерални води. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че дружеството не е спазило разрешените параметри на водовземане. Вместо да предприеме действия по промяна на разрешителното по отношение на определения воден обем, дружеството е ползвало водовземане над определените количества. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, като не е уведомил дружеството за започналата процедура. В съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да защити правата си. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "А. М. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., против Решение № РО-5-МВ/02.11.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" /БДДР/, за отнемане на разрешително за водовземане от минерална вода № 11610023/30.07.2012 г. и Решение № ПВ1-00079/20.03.2013 г. за поправка на фактическа грешка. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в установената писмена форма, при спазване на административно производствените правила и материалния закон. Посочил е, че не са представени доказателства за спазване на условията на разрешителното - т. 2.1.3 - представяне в срок до 31 март на следващата година доклад за изпълнение на условията по разрешителното за 2012 - 2015 г. Приел е за неоснователни възраженията на оспорващия, че решението е постановено при противоречиви мотиви. По отношение на установеното превишаване на разрешения годишен воден обем, съдът е приел, че и това нарушение е налице. Обстоятелството, че дружеството е заплатило иззетото водно количество не се отразява на установеното неизпълнение по отношение на разрешените параметри на водовземане. Като неоснователен е приет доводът, че дружеството не е уведомено за започване на производството по издаване на процесното решение, като същото е издадено в производство по изменение на разрешителното. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Установено е по делото, че "А. М. Б." ЕООД е титуляр на Разрешително за водовземане от минерална вода № 11610023/30.07.2012 г. и на Решение № ПВ1-00079/20.03.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка от сондаж № Р-1хг, находище "Ч." - № 95 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 на Закона за водите, с цел "Други цели" при разрешен годишен воден обем: 32468 куб./м. Съгласно приложение към същото разрешително - т. 2.1.3 от Раздел "Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг" от приложението, дружеството следва да предоставя на директора на БДДР в срок до 31 март на следващата година доклад за изпълнението на условията в разрешителното. Дружеството е депозирало молба в БДДР - П. с вх. № ПВ1-М-00011/17.10.2016 г. за изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода № 11610023/30.07.2012 г. и Решение № ПВ1-00079/20.03.2013 г. за поправка на фактическа грешка. В молбата е посочено, че собствеността на стопанисвания от дружеството хотел е променена, както и наименованието на хотела. С оглед на това е поискало промяната да бъде отразена в разрешителното. След подаване на молбата административният орган е извършил проверка по изпълнение на условията на разрешителното. Приел е въз основа на проверката, че в БДДР не са постъпвали годишни доклади в изпълнение на условията на разрешителното на основание чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г, както и че е превишавано количеството на разрешения годишен воден обем съгласно представените от дружеството декларации по чл. 194б от Закона за водите. Посочено е в решението, че тези обстоятелства удостоверяват, че титулярят на разрешителното не е нарушавал постановените условия в разрешителното, а именно - в срок до 31 март на следващата година да представи доклад за изпълнение на условията на разрешителното. По делото са приложени погасителен план и 16 броя платежни нареждания, с които се установява обстоятелството, че са заплатени иззетите над годишния воден обем количества минерална вода. Касационната инстанция счита искането на директора на БДДР за прекратяване на делото за неоснователно. Прехвърлянето на собствеността или на правото на ползване на даден обект е основание за прекратяване на действието на разрешителното съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/. В случая издаденото решение е за отнемане на разрешителното на основание чл. 79а ЗВ, което представлява санкция за допуснати нарушения при ползване на разрешителното. Издаденото на това основание решение лишава новия собственик или ползвател от възможност да се ползва от правата по издаденото разрешително на основание чл. 79, ал. 2 ЗВ. Това обосновава правния интерес на "А. М. Б." ЕООД да обжалва решението. При изложената фактическа обстановка неправилни и необосновани са изводите на съда за законосъобразност на издаденото решение на директора на БДДР. Въз основа данните от извършената проверка, директорът на БДДР е изложил необосновани изводи, че дружеството не е спазвало условията на разрешителното. През всички години от издаване на разрешителното за периода 2012 г. - 2015 г., дружеството е представяло декларации по чл. 194б от Закона за водите /ЗВ/. В тези декларации са попълвани изискуемите данни от условията на разрешителното, включително и надвзетите количества минерални води. Разпоредбата на закона задължава титулярите на разрешителни да представят информация, която съдържа данни за същите показатели, посочени и в разрешителното за ползване на минерална вода. Ако БДДР е считала, че документите не са в изискуемата форма и е било необходимо да се представят освен декларациите, и доклади, е имала възможност да укаже на дружеството тези нередности и да не приема представяните декларации. Не само че декларациите са приемани от дирекцията, но и заплащането на ползваното количество минерални води. В представеното пред касационната инстанция писмо изх. № 1393 и 2929 от 14.05.2018 г. до управителите на "А. М. Б." ЕООД е видно, че е налице общ размер на надплатени такси за ползваното количество вода в размер на 53 062.75 лв., за които БДДР ги уведомява, че ще бъдат прихванати от задълженията за 2017 г. С оглед на тези доказателства касационната инстанция намира, че дружеството е изпълнявало своевременно задължението си за предоставяне на данни на БДДР - П., съобразно "Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг" от приложението към разрешителното за водоползване на минерални води. Административният съд е изложил необосновани изводи въз основа на неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Необосновано е твърдението в обжалваното решение, че дружеството е превишило разрешения годишен воден обем и до издаване на решението за отнемане на разрешителното в дирекцията не е постъпвало заявление за изменение на разрешителното и не е искано увеличение на разрешеното водно количество. По делото е приложена молба вх. № ПВ 1-00065/06.07.2015 г., подадена от дружеството до БДДР, в която е посочено, че се оттегля предходно заявление вх. № ПВ 1-00065/03.06.2014 г., с което е поискана промяна на параметрите на разрешителното и увеличаване на разрешеното за водовземане количество минерална вода. Към преписката на БДДР не се съдържат данни, че директорът на БДДР се е произнесъл по тези заявления. Факт е, че дружеството е поискало промяна на параметрите на разрешителното и не може да бъде наказвано за бездействието на административния орган. В решението си административният съд не е коментирал тези доказателства, поради което изводите му са необосновани. Основателно е възражението на касационния жалбоподател за противоречие в мотивите на обжалваното решение. След като в него подробно са изложени констатациите от направената проверка на дружеството, в мотивите на решението е посочено, че дружеството не е нарушило поставените в т. 2.1.3 от раздел "Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг". Това противоречие между обстоятелствена част и мотиви, водят до извод за незаконосъобразност на обжалваното решение. Възможно е това противоречие да се дължи на фактическа грешка при изготвяне на решението. Но съдът няма компетентност да отстранява и констатира такава грешка. Самият административен орган е могъл да се ползва от разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК и да отстрани противоречието. Административният съд е длъжен да прецени доказателствата и мотивите на административния орган и тяхното съответствие, без да има възможност да прилага хипотезата на чл. 62 АПК. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че издаването на решението е по повод подадена от дружеството молба за изменение на разрешителното и по тази молба директорът на БДДР е имал задължение да се произнесе по същество, но не и да извършва преглед на изрядността на дружеството за предходните 3 или 4 години. Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗВ, в случаите, когато изменението на разрешителното е по молба на лицето, в полза на което е предоставено, административният орган проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. Директорът на БДДР е имал компетентност, въз основа на подадената от дружеството молба, да извърши преценка за спазване на условията на разрешителното. Поради изложените съображения решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен и касационната инстанция следва да се произнесе по същество. Изложените доводи обосновават основателност на касационната жалба. Обжалваното решение на директора на БДДР е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде отменено. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете инстанции, при зачитане на направеното възражение от процесуалния представител на директора на БДДР за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Пред първа инстанция са представени доказателства за разноски в размер на 50 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Пред касационната инстанция е представен документ за платена държавна такса в размер на 25 лева. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основанията на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК, касационната инстанция счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер от 1000 лв., а за разликата над този размер е прекомерно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,