Решение № 8551 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2017 г.

Решение № 8551 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. Р. Т. - съдия в Софийски градски съд. Жалбата е срещу разпоредбата на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 09 Февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на Висш съдебен съвет по протокол № 5 от 09.02.2017 г. и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г. Поддържа се становище за противоречие на § 6 от ПЗР на Наредбата и с нормата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, съгласно които обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, както и обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. В жалбата се твърди, че назначаването на магистрати при условията и по реда на чл. 193. ал. 6 ЗСВ във връзка с § 6 ПЗР от Наредбата представлява "възстановяване на висящността" на вече приключили конкурсни процедури, което е в противоречие с принципите на законност (чл. 4 АПК), равенство (чл. 8 АПК), правна сигурност и легитимните правни очаквания. Всички магистрати имат равни процесуални права да участват в конкурсите по ЗСВ. Нееднаквото им третиране, до което би довело привилегированото назначаване на кандидати от приключили процедури, и които иначе би следвало да се явят на нов конкурс, е дискриминационно и в нарушение на вътрешния правов ред и правото на ЕС. Ответникът - Пленума на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Въпросът за процесуалната допустимост на оспорването е разрешен с определение № от 21.03.2017 г. по адм. дело № 2572/2017 г. на Върховния административен съд. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, осмо отделение - тричленен състав, взе предвид следното: О. Н. е приета с протокол № 05/09.02.2017 г. на заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет и е обнародвана в Д. вестник, бр. 17/21.02.2017 г. Издадена е от компетентен орган с изрична делегация посочена в чл. 194 г от Закона за съдебната власт, съобразно изискването на чл. 3, ал. 2 от Закон за нормативните актове. Нормата на чл. 193, ал. 6-та от ЗСВ предвижда "В 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5,00". Според § 6 от ПЗР на Наредбата, разпоредбите на глава трета, раздел IV се прилагат по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. За тях срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. Настоящият съдебен състав по съществото на жалбата, намира следното: Доводите на жалбоподателката за противоречие на оспорената разпоредба с чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове са неоснователни. Съгласно § 4 ПЗР на Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., същата се издава на основание чл. 194 г от Закона за съдебната власт и е приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 05 от 9.02.2017 г. Според чл. 75, ал. 2 от АПК, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по- висока степен, а чл. 7, ал. 2 от ЗНА дефинира наредбата като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. § 6 от ПЗР не урежда първично обществени отношения неуредени в Закона за съдебната власт и не дава ново тълкуване на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е ново правило и то следва да се прилага от влизане в сила на новия закон незабавно и спрямо всички конкурси, но в рамките на установения девет месечен срок от приключването им и при наличие на "освободена" длъжност, която е овакантена след обявяването на конкурса в съответния орган на съдебна власт. Тази разпоредба има процесуален характер и намира приложение както по отношение на заварените правоотношения, така и по отношение на такива, възникнали след нейното влизане в сила. Съгласно чл. 34 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, с преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения, или спрямо юридически факти, които са започнали, но не да завършили действието на отменения акт. По посочените съображения нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ следва да се прилага след влизане в сила на закона и по отношение на всички хипотези, попадащи в обхвата й, без да се ограничава действието й по отношение на заварените случаи. Предвид изложеното по-горе, следва извода, че жалбоподателката, неправилно посочва в жалбата си, че общият ред за заемане на длъжности, обявени с конкурса за повишаване в длъжност и за преместване, е по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, а правилото на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, счита за извънредна процедура, която не следва да бъде отнесена към конкурсите проведени по стария ред. Назначаването по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е продължение на конкурсното начало и кореспондира със смисъла на закона. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателката, че нормата на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. противоречи на § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Разпоредбата на § 210 е неотносима към приключилите конкурсни процедури по стария ред. Същата предвижда, че "започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред.", т. е. преходното правило касае само неприключилите към момента на влизане в сила на ЗИД на ЗСВ конкурси. Конкурсната процедура следва да се счита приключила, когато настъпи и последният елемент от сложния фактическия състав на провеждането й. Относно наведените в жалбата твърдения за привилигировано назначаване на кандидати по приключили конкурси и нарушаване на равните процесуални права на магистратите за участие в конкурсите по ЗСВ, следва да бъде посочено следното: Видно от приложените мотиви при обсъждане на проекта за изменение на оспорваната наредба, разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ не заобикаля конкурсното начало, същата създава предпоставки и спомага за гъвкаво и своевременно попълване на кадровите дефицити, възникващи при освобождаване след обявяване на конкурса длъжности, за заемането на които да се използват резултатите от вече проведен конкурс. Несъстоятелни са доводите, че назначаването на магистрати при условията на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, които са участвали във вече приключили конкурси, е дискриминационно и в нарушение на действащото законодателство. Нееднакво и неблагоприятно третиране би било налице ако възможността за назначаване по реда на чл. 196, ал. 3 от ЗСВ бъде предоставена единствено на магистратите, които ще участват в нов конкурс за повишаване в длъжност и преместване. Последното обстоятелство от своя страна би ги поставило в привилегировано положение. С оглед на горните съображения следва да се приеме, че оспорената подзаконова нормативна разпоредба е издадена от компетентен орган в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативни разпоредби от по-висока степен. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 500.00 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,