Решение № 12242 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР, чрез юриск. Тошева против Решение 2681 от 22.04.2024 г. по адм. дело 1235/2024 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменена негова Заповед 4467/06.10.2023 г., с която е наредено С. Д. В. старши полицай/водач на патрулен автомобил, да бъде командирован в ГПУ - Видин, за времето от 09.10.2023 г. до 07.11.2023 г. включително. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че заповедта няма белезите на индивидуален административен акт по АПК, а има характер на вътрешнослужебен акт. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния представител юриск. Тошева, която поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Претендира разноски за юриск. възнаграждение в нормативно установения размер. Ответникът по касационната жалба С. Д. В. в писмен отговор, чрез адв. Христова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С Определение 835/24.01.2024 г. по адм. дело 467/2024 г. Върховният административен съд е отменил Определение 2971/21.11.2023 г. по адм. дело 1981/2023 г. на Административен съд/АС/ - Бургас, с което е било прекратено производството по делото и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствени действия. С Определение 791/29.01.2024 г. по адм. дело 1981/2023 г. на АС - Бургас делото е изпратено под подсъдност на АССГ, като е образувано адм. дело 1235/2024 г. по описа на АССГ, съдебният акт по което е предмет на настоящия касационен контрол. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 41 от ЗМВР, както и на основание Заповед 4445/05.10.2023 г., в предвидената в закона писмена форма, но не съдържа конкретни правни основания. Съдът е приел на следващо място, че липсва в заповедта конкретна фактическа обстановка, нито пък административният акт препраща към друг документ, от който да бъде изведена последната. Изложените съображения за това, че жалбоподателят следва да изпълнява задачи по осъществяване на граничен контрол, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконна миграция, са бланкетни и не сочат за конкретни факти. Не са представени и доказателства в тази насока. От друга страна съдът се е посочил, че правното основание за издаване на обжалваната заповед е разпоредбата на чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР. Цитираната норма предвижда възможността за командироване без съгласие на служителя за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Действително процесната заповед е за такъв период, но видно от представените от жалбоподателя пет броя заповеди за командироване, същият е бил командирован от 04.04.2023 г. до 03.05.2023 г.; от 05.05.2023 г. до 03.06.2023 г.; от 05.06.2023 г. до 04.07.2023 г., от 12.07.2023 г. до 10.08.2023 г. и от 21.08.2023 г. до 19.09.2023 г. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е направил извод, че с горецитираните пет заповеди макар и формално да е спазен законът, на практика е постигнато заобикаляне на изискването за изрично съгласие на жалбоподателя за командироване за повече от 30 дни. Видно от посочените периоди В. е бил командирован, считано от 04.04.2023 г. до 07.11.2023 г. /вкл. и с оспорената заповед/, с прекъсвания от по няколко дни, поради което същата е издадена в противоречие с чл.6, ал.1 от АПК и при така изложените съображения АССГ е достигнал до правния извод, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи. Командироването на служителите в МВР в хипотезата на чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР изисква следните предпоставки: временно изпълнение на служебните функции и задачи в друго населено място, т.е. друго място на работа, което имплицитно включва промяна на работното място, когато е възникнала служебна необходимост. Следователно, достатъчно условие за възлагането на служебните задължения е същите да се изпълняват за определен период от време в друго населено място, като е без значение, че последното е в рамките на структурата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 181а, ал. 2 вр. ал.1 от ЗМВР в зависимост от продължителността на периода за командироване е необходимо или не е съответно не необходимо и писменото съгласие на командирования служител. В настоящия случай, както правилно е приел съдът, описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не съответстват на посочените по - горе предпоставки и не са ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа на посочената в заповедта възникнала служебна необходимост, с които да бъде обоснована и служебната необходимост от промяната на местоизпълнението на задълженията на служителя в ГПУ - Видин при РДГП - Русе При тези данни обоснован и правилен е изводът на АССГ, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за нейната форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвиждащ посочване на фактическите и правни основания за постановяване на заповедта, като в конкретния случай такива липсват, което от своя страна е довело до нарушение на материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение