Решение № 12185 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 683/2017 г.

Решение № 12185 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 683/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на министерство на здравеопазването, чрез процесуален представител юрисконсулт К. Костова, против решение № 6886 от 08.11.2016 г. по адм. дело № 7763/2016 г. на административен съд - София град. С него е отменен негов отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в заповед № РД-01-2019/30.06.2016 г. по заявление с вх. № 93-00-60 от 08.06.2016 г. от "АДА-Софт" ООД и преписката е изпратена на административния орган с указание да предостави обществена информация в срок от 14 дни от влизане в сила на решението. Касационният жалбоподател смята, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, което представлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - "АДА-Софт" ООД не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна се установява, че административният орган е сезиран с искане за предоставяне на налична информация относно "Обосновката за внедряване на информационна система, заменяща съществуващата "Система за отчитане и контрол на бюджетните средства", внедрена и функционираща в Министерството на здравеопазването (МЗ) и всички негови второстепенни разпоредители". Административният орган е постановил отказ, като е приел, че исканата информация представлява търговска тайна, като съдържа данни за потреблението на съответния продукт и като цяло е конфигурация и сбор от компоненти, които не са общоизвестни или лесно достъпни за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация и съответно тя подлежи на контрол от страна на МЗ. Разкриването на информация би поставило търговци в пряка конкуренция на пазара, който предлага софтуерни решения за счетоводни услуги. Не е налице и надделяващ обществен интерес. Позовал се е на чл. 3, чл. 28, ал. 2, чл. 17, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. За да постанови обжалваното решение, административният съд - София град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. При формирането на преценката и след анализ на посочените разпоредби от ЗДОИ, той е приел, че поисканата от "АДА-Софт" ООД с процесното заявление информация е обществена по характера си. Посочените в заявлението данни са свързани с обществения живот и тя би послужила за съставяне на мнение относно мотивите за внедряване на нова информационна система, заменяща съществуващата, поради което са налице изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Освен това съдът е счел, че от съдържанието на заявлението не може да се обоснове извод, че искането касае предоставяне на данни относно търговскоправни отношения между МЗ и трето лице, както и че то би засегнало такова, трето, лице. Също така в оспорваната заповед липсват мотиви, че исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна предвидена в закон. Липсват и мотиви, че са налице основанията по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Мотиви, че достъпът до исканата информация може да бъде ограничен, тъй като тя е свързана с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение са изложени едва в писмените бележки на процесуалния представител на ответника, което е недопустимо. Съдебната практика приема, че мотиви на административния акт може да се изложат най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда. Липсата на мотиви се явява пречка за преценка правилността на оспорвания акт. Също така приема, че след като административният орган се позовава на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, следва да посочи конкретни обстоятелства, които водят до нелоялна конкуренция между търговците, като първо да обоснове, че исканата информация представлява търговска тайна. Неправилна е преценката, че в този случай липсва надделяващ обществен интерес. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Не са налице хипотезите на чл. 17, ал. 2, във връзка с ал. 3 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за постановяване на отказ за достъп до обществена информация. В издадения отказ не са изложени конкретни факти, установяващи, че информацията представлява търговска тайна и предоставянето й или разпространяването й би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В случая е налице хипотезата на § 1, т. 5, б. "в", "г" и "е" от ДР на ЗДОИ, като надделяващият обществен интерес съобразно цитираните норми се предполага до доказване на противното, когато тя улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. При тежест на доказване, възложена на административния орган, същият следва да изложи фактическите и правните основния в издадения от него акт по подаденото заявление за достъп, относно липсата на надделяващ обществен интерес, което той не е направил. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на твърдяните касационни основания за отмяна. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение