Решение № 1297 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5243/2007 г.

Решение № 1297 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5243/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателя Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на К. Е. Г. от гр. Р. против решение № 391/2.07.2007 г. по гр. дело № 247/2007 г. на Русенски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Г. Т. Г. и И. И. Г. от гр. Р. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), а при разглеждането й по съществото на оплакванията касационната инстанция констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение № 235/19.01.2007 г. по гр. дело № 2381/2006 г. на Русенски районен съд, с което е прието, че Г. и И. Г. не дължат сумата 9 000 лева, претендирана като задължение от К. Г. по изп. дело № 12102/2006 г., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за основателност и доказаност на иска по чл. 254 ГПК. Решаващият съд е приел, че страните са постигнали съгласие, че вещите предмет на договора за продажба, посочени най-общо като вид и предназначение по т. 1, ще бъдат подробно описани по количество и вид в приемо-предавателен протокол, който ще се счита неразделна част от договора. Мотивиран е извод, че този протокол е следвало да се състави в деня на сключване на договора за продажба, което задължение не било изпълнено от продавача, ответник по настоящия иск, затова той е неизправната страна по него. Поведението на ищците, в качеството на купувачи по договора не представлявало неизпълнение, защото въпреки, че след погасяването на две от вноските, в сроковете, установени в договора, отказът да продължат изплащането им е мотивиран от неизпълнението на продавача да състави приемо-предавателния протокол, а с волеизявление от 06.02.2006 г., те са упражнили правото си да развалят договора, от което са настъпили правнипоследици на неговото разваляне, изразяващи се в отпадане на задължението им за последващо погасяване на вноските по него. Въззивното решение е неправилно, защото е необосновано. Решаващият съд неправилно е приел, че приемо-предавателният протокол е следвало да бъде съставен и подписан в деня на подписване на договора за продажба, нотариално заверен на 04.10.2005 г., игнорирайки показанията на св. Д. И., която установява, че още преди сключването на договора касаторът е бил предоставил на ищците оборудването на заведението на ищците за "пробен период". Същата свидетелка, която е била управител на заведението установява и друго обстоятелство, че такъв протокол е бил съставен лично от нея, но ищците не са го подписали. Ако бяха обсъдени показанията на свидетелката съдът следваше да направи извод, че въпреки известни разногласия при съставянето и подписването на приемо-предавателния протокол и въпреки отсъствието му към деня на подписването на договора за продажба, ищците са се съгласили да получат владението на вещите и да ги ползват, срещу което са погасили и две вноски от поетото задължение, в качеството си на купувачи. При новото разглеждане на делото съдът следва да мотивира извод и чие е било задължението за изготвянето на приемо-предавателния протокол, тъй като от съдържанието на договора не може да се направи извод, че това задължение е било на касатора, поради което е обявен за неизправна страна по договора. Обстоятелството, твърдяно от ищците, че част от вещите (без да установят кои вещи и на каква стойност) не са били собственост на касатора, в качеството му на продавач и имащо значение за правните последици на чл. 87 ЗЗД също подлежи на доказване, което е в тежест на ищците. Индикция за съществуващи неуредени взаимоотношения между касатора, който е предишният наемател на заведението и наемодателите му са показанията на св. Й. С., чиито показания решаващият съд отново не е обсъдил. При новото разглеждане на делото тези обстоятелства също следва да се установят и се обсъдят от решаващия съд. По тези съображения ВКС на РБ, V-то г.о. намира за основателна касационната жалба срещу неправилното въззивно решение, което следва да се отмени, затова