Решение № 10997 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2018 г.

Решение № 10997 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на група "Криминална полиция" в Районно управление – С. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П. срещу решение № 631 от 13 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 544/2017 г., по описа на Административен съд П., с което е отменена негова заповед № 340 з-135 от 29 май 2017 г. за налагане на В. Д. дисциплинарно наказание "предупреждение" за срок от три месеца и е осъден да заплати от съответния бюджет на органите на МВР в полза на В. Д., сторените от него разноски по делото, в размер на 500, 00 (петстотин лева). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него настоящата съдебна инстанция да се произнесе по същество на спора като отхвърли предявеното оспорване от В. Д.. Ответникът – В. Д., чрез пълномощника му адв. Мазнев оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано въз основа на жалба, подадена от В. Д. против заповед № 340 з-135 от 29 май 2017 г. на началника на група "Криминална полиция" в Районно Управление – С. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П., с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 2 от същия закон и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР на държавния служител инспектор В. Д. – разузнавач V степен в група "Криминална полиция" към РУ гр. С. при Областна дирекция на МВР гр. П.. Съдът е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от АПК и е установил, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в законоустановената форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и при спазване на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, но е в противоречие с материалноправните разпоредби (по арг. на чл. 146, т. 4 от АПК). Мотивирал се е с обстоятелството, че описаната в заповедта фактическа обстановка не съответства на действителната такава досежно издадената от служителя заповед за задържане на лицето Ф. Б. с рег. № 340 з-43 от 04 април 2017 г., издадена от инспектор Даскалов, послужила като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Решението е допустимо, валидно и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, включително и устни такива, като ги е обсъдил ведно с направените възражения на страните по делото и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия тричленен съдебен състав. Неоснователни са оплакванията, наведени в касационната жалба, че решаващият съд погрешно е възприел фактическите обстоятелства по делото, поради което е достигнал до неверни правни изводи. Не се споделят касационните доводи, че в оспореното решение съдът неправилно е, че инспектор Даскалов е издал заповед от 04 април 2017 г. за задържане на Бързаков, съгласно чл. 72 от ЗМВР, като не е налице в представената проекто заповед по утвърден образец и издадената от служителя на РУ – С.. В съответствие с доказателствения материал по делото, инстанцията по същество е изяснила фактическите обстоятелства и е достигнала до обоснован извод, че дисциплинарно наказаното лице не е извършил вмененото му нарушение и съответно не следва да се налага дисциплинарно наказание на служителя, и правилно е приела, че оспорената заповед е материално законосъобразна. След коректен анализ на писмените и гласни доказателства, събрани по делото, съдът обосновано е приел, че издадената заповед за задържане от 04 април 2017 г., независимо, че е издадена в бланка по утвърден образец, е в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 72 от ЗМВР и не е налице разлика между издадена и тази, която се изготвя по утвърден образец, с оглед Приложение № 4, утвърдено със заповед рег. № 8121 з-268 от 10 март 2015 г. на министъра на вътрешните работи и оформената от инспектора заповед. Единствената установена от административния съд разлика между двете е разясняване правата по чл. 72, ал. 6 от ЗМВР, което свидетелят Ф. Б. в съдебно заседание уточнява, че са му разяснени от инспектор Даскалов и не са му били ограничени от същия при осъщественото задържане от страна на служителя. Съдът е установил и другото, сочено за нарушение от страна на държавния служител, а именно, че посоченият в заповедта час – 15 часа е действителният, в който Ф. Б. е бил освободен. В този смисъл, изводът на инстанцията по същество за незаконосъобразност на обжалваната заповед в хипотезата на нарушение на материалния закон е правилен и се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция. С оглед изхода на спора, ответникът по касация е заявил, че претендира да му се присъдят направените пред настоящата съдебна инстанция направените разноски. По отношение на същите не са представени доказателства такива да са сторени от страна на В. Д., поради което съдът счита, че не следва да се произнася по акцесорната претенция на ответника. С оглед на изложеното, оспореното решение не страда от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебният акт следва да се остави в сила като правилен, постановен в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и като обоснован. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,