Решение № 5086 от 16.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10769/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране чрез юрк. Бельова срещу Решение 18146/27.09.2024 г., постановено по адм. дело 3162/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение Ж-335 от 10.04.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу решението на КЕВР жалба. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Комисията за енергийно и водно регулиране, се представлява от юрк. Бельова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, Б. Ф., гражданка на Ирландия, редовно призована, не се явява и не се представлява. От процесуалния ѝ представител адв. Найденов по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба, в който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът, "Електроразпределение Юг" ЕАД, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Б. Ф. срещу Решение Ж-335 от 10.04.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3, Комисията е прекратила административното производство по жалба с вх. Е-11Х-00-261/14.12.2023 г., подадена от Б. Ф. срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД. Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че, макар обжалваното пред него решение на КЕВР да е постановено от компетентен по закон административен орган и в рамките на материалната му компетентност, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили и на правилното прилагане на материалния закон. Според АССГ при провеждане на административното производство КЕВР не е изяснила всички факти и обстоятелства от значение за спора, възприела е изцяло и безкритично фактическите твърдения на Електроразпределение Юг АД, без да извърши каквато и да било проверка на релевантните за спора факти. Не са били обсъдени и изяснени обстоятелства, свързани с предходни производства, инициирани от същия жалбоподател и с подобен предмет, макар в проведеното на 10.04.2024 заседание на Комисията да е повдигнат този въпрос. Наред с това съдът е приел, че КЕВР не е извършила проверка, чрез която да се увери дали електрическите уреди и съоръжения в индивидуалните обекти на въведената в експлоатация сграда са изградени и не е изискала информация от инвеститора относно причините, поради които не са прехвърлени в собственост на ЕРП Юг присъединителните съоръжения и сервитутни права, съответно не са предоставени за ползване на електроразпределителното дружество при условията на чл.117, ал.8 от Закона за енергетиката, съответно защо и дали, при констатирана липса на съгласие за това между електроразпределителното дружество и инвеститора, КЕВР е или не е упражнила правомощията си по чл. 117, ал. 8, изр. последно от ЗЕ. По горните съображение АССГ е отменил решението на КЕВР и е върнал делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените от него указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. АССГ правилно и в съответствие с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалваното съдебно решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Обоснован е решаващият извод на АССГ за неправилност на Решение Ж-335 от 10.04.2024 г. на КЕВР като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисква в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение липсва ясно и точно изложение на приетите за установени факти. Вместо съображения по спорните въпроси, повдигнати от страните в административното производство, обжалваното пред съда решение съдържа единствено посочване на разпоредби от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и какво е поискала жалбоподателката от "Електроразпределение Юг" ЕАД, без да е извършен анализ какво е приложението на цитираните разпоредби от Наредбата към повдигнатия пред КЕВР спор. Административният акт е постановен и в нарушение на императивните изисквания по чл. 35 и 36 от АПК . Комисията е приела неоснователност на жалбата, с която е сезирана, без да е изяснила фактите и обстоятелствата по спора и без да е указала на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.171, ал.5 вр. чл.170, ал.1 от АПК, че за твърденията и възраженията си същите не представят относимите доказателства. КЕВР е следвало да обсъди наведените от жалбоподателката възражения, касаещи поставените условия от "Електроразпределение Юг" ЕАД за присъединяването на самостоятелния обект апартамент, находящ се в сграда с кадастрален идентификатор 57491.509.24.1.97 и адрес: гр. Поморие, [адрес] към електроразпределителната мрежа, както и да изследва всички относими към тези възражения факти и обстоятелства, при необходимост да изиска представяне на допълнителни доказателства и да се мотивира подробно кои от тези доказателства кредитира и кои не, съответно- да подведе приетите за установени въз основа на доказателствата факти към приложимите правни норми и, едва след това, да формира правните си изводи по спора. Вместо да стори това, КЕВР едностранчиво е възприела само фактическите твърдения и правни доводи на Електроразпределение Юг АД. Въпреки че е била длъжна, КЕВР не е изискала да бъдат представени цитирания Договор 1975/13.12.2006 г. за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД и Решение Ж-986 от 16.11.2023 г. на КЕВР, въз основа на които е обосновано становището на електроразпределителното дружество. Не са събрани доказателства и във връзка с твърденията, че се касае за поредна жалба на Б. Ф. със същото съдържание, касаещо условията за присъединяване на обекта. Констатираното неизпълнение задълженията на административния орган да събере всички относими доказателства и липсата на изложени конкретни фактически основания за издаване на индивидуалния административен акт води до неговата незаконосъобразност и обуславя отмяната му, както и връщане на делото във вид на преписка на КЕВР за ново произнасяне. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касационната жалба, Б. Ф. за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено. КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на Б. Ф. сумата от 600 лв. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение