Решение № 5953 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2020 г.

Решение № 5953 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г., чрез адв. Т., против решение № 1320 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1287/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – директорът на Служба "Военна полиция" при Министерство на отбраната, в отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Г. против заповед № ВП-2401 от 05.05.2020 г. на директор Служба "Военна полиция, с която на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 1 а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария (ЗОВСРБ) и чл. 75, т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/ е разпоредено прекратяване на договора му за военна служба, освобождаването му от военна служба и зачисляването му в запаса, считано от 25.05.2020 г. и същият е осъден да заплати на Служба "Военна полиция", гр. София разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати сочените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила. Административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 161, т. 2 ЗОВСРБ и съобразно приложена по делото заповед от 07.12.2017 г. на министъра на отбраната. Спазена е установената в чл. 73, ал. 2 ППЗОВСРБ форма. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Неоснователно е възражението на касатора, че процесната заповед не е мотивирана. Фактическият мотив за издаване на заповедта е посоченото в чл. 162, ал. 1, т. 1 а от ЗОВСРБ основание - изтичане на срока на договора, който юридически факт има за последица прекратяването му. Срещу оспорената заповед защитата може да се изрази в представяне на доказателства за продължаване срока на неговото действие, а именно сключено допълнително споразумение, което отлага във времето настъпването на основанието по чл. 162, ал. 1, т. 1 а от ЗОВСРБ. В тази връзка следва да се изясни и целта на изискването по чл. 66, ал. 2, т. 1 от ППЗОВСРБ, а именно становището на ръководителя на структурата да бъде мотивирано. Това изискване е въведено с изменение на разпоредбата в сила от 12.09.2017 г., но е в полза на компетентното длъжностно лице. Мотивираното становище му дава информация, необходима за вземане на решение и има значението на акт, който подготвя подписването на договора. Този въпрос не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като се проверява дали съществува посоченото правно и фактическо основание за издаване на оспорения акт - изтичане срока на договора за военна служба. Съдът няма задължение да проверява мотивите, поради които органът не се е съгласил да продължи срока на договора, защото никоя от страните не дължи съгласие, а вместо това има правото да приеме отправено предложение. Ето защо при изразено несъгласие не се формира административен акт "отказ", който да е годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Фактическата обстановка е изяснена в пълнота, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са и възраженията на страните в цялост и в съответствие с доказателствата по делото, при което материалният закон е приложен правилно. Неправилно касаторът твърди, че отправянето на предложение от него до другата страна за удължаването на срока на договора за военна служба задължава органа по назначаването срокът да бъде продължен. Това тълкуване е в противоречие със смисъла на закона и с трайно установената практика на ВАС. То би довело до извода, че подаването на предложение от едната страна може да доведе до едностранно изменение на договорно правоотношение, без оглед волята на другата страна, както обосновано е приел първоинстанционният съд. Обосновано и в съответствие с материалния закон е посочено в обжалвания съдебен акт, че такъв подход е чужд както на трудовите, така и на служебните правоотношения, тъй като лишава органа по назначаването от правно вмененото му задължение да направи преценка на цялостната дейност и поведение на служителя, като изрази становище с възприемане или не на отправеното предложение. От друга страна случаите, в които се допуска едностранно изменение на правоотношенията, са предмет на изрична правна регламентация, а такава в случая не е налице. Не на последно място, в потвърждение на тези изводи е и предвидения срок за оттегляне на предложението, който законодателят е установил на един месец преди изтичане срока на договора, т. е. след този срок единствено във волята на адресата на предложението е да го приеме или не. Ако адресат е органът по назначаването, то той е в правото си да измени (ако приеме) или да прекрати правоотношението (ако не приеме предложението), поради изтичане срока на договора. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена до размер от 100 лева. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение