Решение № 13140 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2015 г.

Решение № 13140 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Т. С. против решение № 19 от 24.07.2015 г. по адм. дело № 263/2015 г. на Административен съд - Р., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2-95-00-518/22.05.2015 г. на областния управител на област Р., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на С. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта на областния управител на област Р. за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - областният управител на област Р. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Р. е постановено в съответствие с материалния закон и със събраните доказателства. Заключението на съдебния състав, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Административният акт е издаден от компетентен орган (съгласно чл. 7, ал. 1, т. 27 от Устройствения правилник за областните администрации областният управител е орган по назначаването на държавните служители в съответната администрация), при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл и на административнопроизводствените правила. Правилно е преценено, че заповедта е издадена след изпълнение на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Разпоредбата предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност "служител по сигурността на информацията" през 2014 г. в областната администрация на област Р., като заема единствената бройка за тази позиция съгласно длъжностното разписание от 16.03.2015 г. Общата численост на областната администрация е 37 щатни бройки. С ПМС 121/15.05.2015 г. е изменен Устройственият правилник на областните администрации и е утвърдена численост на персонала в отделните областни администрации, като за област Р. са предвидени 34 щатни бройки (приложение № 18 към чл. 8, ал. 2 от правилника). Във връзка с постановлението със заповед № 2-95-00-503/20.05.2015 г. на областния управител на област Р., считано от 25.05.2015 г., е утвърдено ново длъжностно разписание, според което бройката за длъжността "служител по сигурността на информацията" е премахната, а общата численост на администрацията е намалена на 34 щатни бройки. С оглед извършените промени със заповед № 2-95-00-518/22.05.2015 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на С. е прекратено поради съкращаване на длъжността, считано от 25.05.2015 г. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени. За да възникне основанието, посочено в нормата, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая представените по делото доказателства установяват, че бройката за длъжността "служител по сигурността на информацията" е премахната като нормативно определена позиция в длъжностното разписание, а същата не съществува и като единство и функции, задължения и изисквания. В тази насока подробните съображения на административния съд за правомощията на органа по назначаването, свързани с организацията на дейността в областната администрация, правото на реорганизации и преценката за длъжностите, които следва да бъдат предвидени за изпълнение на различните функции в администрацията, като такива по целесъобразност, следва да бъдат споделени изцяло, без да бъдат повтаряни. Съответно на нормативната уредба е и заключението, че функциите, свързани със защита на класифицираната информация, могат да бъдат изпълнявани от ръководителя на съответната администрация, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), поради което съществуването на отделна длъжност в администрацията не е задължително. В подкрепа на този извод е и сравнителният анализ на длъжностите в други областни администрации, в които такава длъжност също не е предвидена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания. В този смисъл обстоятелството, че функциите, изпълнявани от С., са запазени, не води до различен извод, тъй като не променя факта, че длъжността не съществува, а присъщите за тази позиция функции могат да се изпълняват от ръководителя на администрацията, още повече, че в случая и за длъжността "областен управител" се изисква ниво на достъп до класифицирана информация "строго секретно" (заповед № 0-95-00-1220/11.10.2013 г.). Правилно е прието, че постановената заповед е в съответствие и с целта на закона, тъй като смисълът на съкращението е дейността да се изпълнява ефективно от по-малко на брой служители. Ето защо като достига до заключение, че съкращението е реално и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба и със събраните доказателства. Доводите на жалбоподателя, свързани със законосъобразността на съкращенията на други служители в същата администрация, са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Мотивите на органа по назначаването, довели до съкращението, също са без значение с оглед изложеното по-горе относно правомощията на административния орган по организиране на дейността, поради което доводите на касатора в този смисъл също не следва да бъдат обсъждани. Съображения относно професионалната квалификация и пригодност на служителя да изпълнява длъжността също са извън предмета на правния спор, тъй като преценката на тези обстоятелства не се обхваща от предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът обсъжда законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на своите доводи. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, релевантни за правния спор, като са изложени подробни и конкретни мотиви в подкрепа на направените изводи за извършено реално съкращение. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на решението не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. Независимо от изложеното, възнаграждение за юрисконсулт на ответника по касационната жалба не следва да бъде присъдено, въпреки направеното искане, тъй като липсват доказателства страната да е представлявана от юрисконсулт в процеса пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,