Решение № 13249 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8997/2015 г.

Решение № 13249 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8997/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "В. Т. К." ООД, с ЕИК ********* срещу решение № 1237 от 17.06.2015 г. на Административен съд (АС) П., постановено по адм. д. № 2164/2014 г., с което е потвърден Ревизионен акт /РА/№ 161305791 от 24.03.2014 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция на НАП - гр. П., ИРМ Ст. Загора, потвърден с Решение № 641/30.06.2014 г. на и. д. Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в частта, в която е увеличен финансовия резултат на дружеството с разходите за горива използвани за експлоатацията на дизеловите агрегати, сушилни и горелки. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АДмС - П. в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което да се отмени РА в тази част. Ответникът- Директорът на дирекция ОДОП - П., чрез процесуалния си представител юрск. Панова в писмена защита оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е бил Ревизионен акт /РА/№ 161305791 от 24.03.2014 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция на НАП - гр. П., ИРМ Ст. Загора, потвърден с Решение № 641/30.06.2014 г. на и. д. Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в частта на допълнително определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 6538,32 лв., за 2009 г. в размер на 147,82 лв., за 2010 г. в размер на 1395,94 лв. и за 2011 г. в размер на 1074,09 лв. и прилежащи лихви. За да отхвърли жалбата на дружеството, АСП е посочил, че извършеното увеличение на финансовия резултат попада в хипотезата на чл. 26, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и съставлява основание за неговото преобразуване с размера на неправилно осчетоводените разходи по фактури за закупено гориво. По делото не е доказано, че разходите по процесните фактури, с които е увеличен финансовият резултат действително са били извършени. Предмет на доставките е гориво, като наличието само на фактури, не доказва, че стоката е била предадена. Липсата на първични счетоводни документи не дава възможност да се установи съответствие между осчетоводяването на фактури на гориво по сметка 601 "Разходи за материали", с реално осъществен разход на гориво по разходни норми, като така отразените разходи на гориво в счетоводна сметка 601 са документално необосновани. По делото не е установено наличието на първата предпоставка на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, според която-разходът е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Преобразуването на финансовия резултат на дружеството, на основание чл. 26, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за процесните години, в посока увеличение със суми, представляващи разходи, които не са документално доказани е осъществено, като за периода 2008 г. - 2011 г. е определен корпоративен данък за довнасяне с прилежащите лихви. В случая решението се обжалва само в частта, в която е увеличен финансовият резултат на дружеството с разходите за горива използвани за експлоатацията на дизеловите агрегати, сушилни и горелки. В останалата част като необжалвано решението е влезнало в сила. Решението е неправилно в обжалваната част. По отношение на разходите за горива, отчетени за експлоатацията на дизелови агрегати хладилни компресори, автоклави и др. машини и съоръжения документална обоснованост е налице, както е посочило и вещото лице. Именно по тази причина е поискана и изготвената допълнителна ССЕ, която е дала заключение относно данъчните задължения на дружеството. Както е посочено в жалбата до съда горивата закупени от дружеството са използвани за обезпечаване на работата на съоръжения в производствена база с. М. и производствена база с. Б., собственост на "В. Т. К." ООД, където дружеството осъществява основната си дейност преработка на пресни гъби в замразени, сухи и пържени за което се използват дизелови агрегати хладилни компресори, автоклави и др. машини и съоръжения. Разходите за гориво на тези машини и съоръжения са документирани със съставянето на "Месечен акт за извършена работа от машина", който съдържа номер и дата на документа, наименование и инвентарен номер на машината, обект, където работи машината. В документа се описват подробно по дни часовете на работа на съответната машина Ч час на започване, час на завършване, брой часове работа, вид на работата. В същия документ се зачислява и месечния разход на дизелово гориво, съобразно разходната норма и броя работни часове. Документът се подписва от управителя на дружеството и служителя, който следи за работата на съответната машина. Така съставените актове се обобщават в счетоводна справка, на база на която се осчетоводява разхода на гориво за годината. Именно тези счетоводни документи, документално обосновават разходите на закупените горива по отношение работата на дизеловите агрегати, същите са частни, но по съществото си представляват първични счетоводни документи и както посочва вещото лице са типови документи, които съответстват на Закона за счетоводството (т. 2 от заключението). Както е посочило вещото лице отчетените като разход горива за дизеловите агрегати, сушилни и горелки са в съотвествие с приетите норми за разход за горива в дружеството /стр. 213, том I/ на отчетени по месеци и години /стр. 37 -61 том I/, в размер на 212639, 37 лв. Що се отнася до това, че горивото не е отразявано по сметка 302 материали, а директно като разход в счетоводна сметка 601, то това се дължи на факта, че горивото е влагано в производството в момента на неговото закупуване. Видно от фактурите, посочени в доклада количеството горива, закупувано на ден е малко-толкова колкото е необходимо да се заредят резервоарите на съоръженията. В случаите, в които закупените материали не се съхраняват, а директно се влагат в производството счетоводното законодателство допуска изписването на горивото да става директно по сметка 601. Този подход е в пълно съответствие както със Закона за счетоводството, така и с Националните счетоводни стандарти. Това изрично е посочено на страница 5 от заключението на вещото лице където е посочено, че "Във връзка с приетия метод на работа на дружеството за влагане на горивата непосредствено в дизеловите агрегати, сушилни и горелки, счетоводните записвания, на разходите за горива за преработка, съответстват на Закона за счетоводството и приложимите Счетоводни стандарти . Нещо повече в съдебният акт не е посочено, че съдът при постановяване на своето решение не кредитира заключението на назначеният от него експерт в тази част. С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта в която е увеличен финансовия резултат на дружеството с разходите за горива използвани за експлоатацията на дизеловите агрегати, сушилни и горелки, съобразно допълнителното заключение на вещото лице, като РА следва да се отмени в частта относно определения данък за 2008 г. в размер на 6538,32 лв., за 2009 г. в размер на 147,82 лв., за 2010 г. в размер над 2235,68 до 3373.59 и за 2011 г. в размер на над 628,67 лв. до 1495.11. и съответните лихви. Разноски: Предвид изхода на "В. Т. К." ООД следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски за първоинстанционното производство в размер на 1360,41 лева. За касационното производство не се следват такива, поради липса на направено искане и представени доказателства за сторени такива. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично, досежно присъдените разноски в полза на Директора на дирекция ОДОП - П., съразмерно на уважената част от жалбата. Размерът на присъдените разноски следва да се намали на 517,40 лв., вместо присъдените 788 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, осмо отделение