Решение № 406 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 171/2008 г.

Решение № 406 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 171/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби от С. Б. Ц. и от В. К. А., и двамата от град К., против въззивно решение от 13.07.2007 г. по гр.д. № 10/2007 г. по описа на К. окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: С. Б. Ц. от град К., е предявил против В. К. А. от същия град иск за делба на недвижими и движими вещи. В исковата молба се твърди, че странитеса бивши съпрузи като по време на брака са придобили недвижими имоти и движими вещи, подробно посочени в молбата. Моли се за допускане на делбата и нейното извършване. С решение от 16.11.2006 г. по гр.д. № 2014/2005 г. Кюстендилският районен съд, г.к., е допуснал делба на апартамент № 12, ет. 3, находящ се в град К., кв. "З", блок 106, вх. А, както и на движими вещи, подробно посочени в диспозитива на решението, при равни квоти. Със същото решение е отхвърлен иска за делба на апартамент № 15 на ет. 5, вх. А находящ се в град К., в блок ЕП-3 ЖСК "У", както и на останалите вещи. С решение от 13.07.2007 г. по гр.д. № 10/2007 г. по въззивни жалби и от двете страни, К. окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция в обжалваната част. Въззивната инстанция е приела, че апартаментът в кв. Запад е съпружеска имуществена общност, тъй като е закупен по време на брака с банков кредит от двамата съпрузи и отчасти с други средства, поради което същите при делбата имат равни права. Относно апартамента в блок ЕП - 3 ЖСК "У" е прието, че същият не е съпружеска имуществена общност, тъй като макар съпругата да е била член-кооператор в ЖСК, lпоследствие на нейно място е бил приет баща й, който е участвал в окончателното разпределение на жилищата в кооперацията и е бил снабден с нотариален акт през 1996 г. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Не са зачетени доводите на ищеца Ц., че той е участвал със средства при изграждането на апартамента и това обстоятелство е посочено само като основание за възникване на облигационни отношения между страните по спора и собственика на вещта, но като обуславящо възникването на право на собственост върху нея. Относно част от движимите вещи съдът е приел, че след като по реда на чл. 109, ал. 4 ГПК (отм.) е прието, че същите са съпружеска имуществена общност и че същите се намират в държане на ответницата, то те подлежат на съдебна делба. Относно втората част от вещите, по отношение на които не е допусната делба, е прието, че същите са трайно прикрепени към апартамента в кв. "З" в град К. и отделянето им би причинило увреждане на главната вещ, поради което те са загубили характера си на самостоятелни обекти на право на собственост и са се превърнали в принадлежност към недвижимия имот. По отношение последната част от движимите вещи съдът е стигнал до извод, че за тях не са представени доказателства, установяващи тяхното съществуване. Изводите си съдът е изградил въз основа на събраните по делото гласни доказателства. Срещу въззивното решение на К. окръжен съд са подадени касационни жалби и от двете страни, в частите, които не ги удовлетворяват, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), по съображения подробно изложени в жалбите. И двете страни молят за уважаване на касационните жалби. В съдебно заседание ответницата по касация поддържа своята касационна жалба и оспорва касационната жалба на ищеца. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационните жалби и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира заустановено следното: Касационните жалби отговарят на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество те обаче са неоснователни по следните съображения: Решението на К. окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че апартамента в кв. "З" в град К. е съпружеска имуществена общност. Ангажираните от ответницата по исковата молба писмени доказателства досежно този имот не оборват презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК, тъй като не установяват придобиването на средства преди сключването на брака между страните. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда и относно апартамента в блок ЕП-3 ЖСК "У". По делото е установено по безспорен начин, че собствеността на този апартамент принадлежи на бащата на ответницата по исковата молба по силата на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Правилни са изводите на въззивнатаинстанция, че участието на ищеца със средства при построяването на процесния апартамент не създава собственически права за него, а води до възникване на облигационни отношения. Законосъобразно и обосновано К. окръжен съд е постановил и решението си в частта за движимите вещи. При наличието на определение, постановено по реда на чл. 109, ал. 4 ГПК (отм.), за първата част от вещите, оплакванията са неоснователни. Правилни и законосъобразни са и изводите относно втората група движими вещи, които са загубили характера си на самостоятелни обекти, предвид трайното им прикрепване в апартамента, поради което те са се превърнали в принадлежност към недвижимия имот. Правилни са изводите относно третата група движими вещи, тъй като за тях не е доказано съществуването им. С оглед изложеното неоснователни са всички наведени в касационните жалби оплаквания, поради което те се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218 ж, ал. 1, изр. второ, хипотези първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.,