Решение № 3112 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1745/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Д., гражданин на Сирия, чрез адв. А. Тоскова от Адвокатска колегия Хасково, срещу решение 41/03.01.2025 г. постановено по адм. д. 1352/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 11887/14.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез ярк. Хичовски оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административният съд е решение 11887/14.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на М. А. Д., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е сметнал, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии в Сирия, не бил арестуван или осъждан, не бил жертва на насилие, не му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не участвал във военни формирования. Заявява, че е напуснал нелегално Сирия заедно със семейството си и нелегално преминал Турция където останал 9 дни. Заявил, че има близки в Турция, но не искал да се регистрира там защото турците се държат много лошо със сирийците. Пристигнал в България, преминавайки отново нелегално границата с трафикант. Напуснал Сирия заради войната, икономическото положение което било много лошо, затова решил да замине за Европа, където да потърси по-добро място за живот. Изложеното обосновава правилния извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин е извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справки за актуалната обстановка в страната, която представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение