Решение № 2889 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14652/2017 г.

Решение № 2889 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14652/2017 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив, подадена чрез пълномощник юрк. Петров, срещу решение № 6311 от 3.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7550/2016 г. от Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), в частта по т. 2. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е счел, че решението е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма; неправилен е и изводът на административния съд, че решаващият орган е спазил административно - производствените правила, доколкото КЕВР не е спазила процедурата за утвърждаване на цените, предвидена в ЗЕ и НРЦЕЕ. Мотивирани са и доводи за противоречие на съдебния акт с материалноправни разпоредби и по-конкретно с тази на чл. 31, т. 1 от ЗЕ, по съображения, че не са спазени изискванията цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. нарушена е и нормата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, тъй като от решението на КЕВР не е възможно да се установи дали са взети предвид разходите, които са необходими на дружеството за осъществяване на дейността му. Според касатора, решението на КЕВР не почва на приетото заключение на вещото лице, според което при изчислението на цени за ЕВН ТР в електронния ценови модел на КЕВР е допусната грешка и не са включени разходи за балансиране в размер на 240 хил. лв. Най- сетне, касационният жалбоподател твърди, че необосновано съдът е приел, че решението на КЕВР е издадено в съответствие с целта на закона, като съдът е игнорирал твърденията на дружеството, че обжалваното решение не съответства на целта на ЗЕ и НРЦЕЕ потребителите на топлинна енергия да заплащат справедливи цени, които съответстват на разходите на енергийните дружества за доставка на електрическа енергия до тези потребители. Нарушени са и принципите, залегнали в основата на механизма на ценообразуване, а именно процедурата на диалог между енергийните дружества и регулаторния орган при ясно разграничение на функциите и правомощията им, като образуването на цените бъде правомощие на енергийните дружества, а регулирането на цените чрез даване на задължителни указания- правомощие на КЕВР. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение по същество, с което да бъде отменено Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. на КЕВР в обжалваната му част по т. 2, като бъде върната преписката на административния орган със задължителни указания за разглеждане на заявлението на Дружеството за утвърждаване на цени на топлинна енергия и на ел. енергия, произведенна по комбиниран начин и утвърждаване на цените, предложени от дружеството. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Велчева, в депозирания писмен отговор на жалбата и в съдебно заседание, оспорва същата. Развива и допълнителни възражения в писмено становище от 13.02.19 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив, срещу Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 2, с която считано от 1.07.2016 г., в това число и за дружеството, е утвърдена: =преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 139,49 лв./МВтч -индивидуални разходи за единица енергия - 96, 49 лв./МВтч добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 38, 00 лв./МВтч =еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС- 67, 05 лв. /МВтч; Поради несъгласие с определената преференциална цена на електрическата енергия от комбинирано производство и утвърдената цена на топлинна енергия и техните ценообразуващи елементи, дружеството е обжалвало решението на КЕВР, в относимата за него част, пред АССГ. С обжалваното решение жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Правилно съдът е приел, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, като релевираните в обратната насока твърдения от касатора са изцяло неоснователни. Решението е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 вр. чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, чл. 36а, ал. 2 от закона за енергетиката, чл. 2, т. 1 и т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 32, ал. 1 от наредба № 5 от 23.01.2014 г. а регулиране на цените на топлинната енергия, чл. 2, т. 2, чл. 4, ал. 2, т. 1, чл. 25, чл. 47, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Приетото от фактическа страна съответства на данните по делото. Производството пред КЕВР е образувано по заявление от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив с вх. № Е-14-49-9/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени, което е разгледано по реда на чл. 24-37 от НРЦТЕ и чл. 39-53 от НРЦЕЕ. Към заявлението са представени справки и информация, приложени по административната преписка, въз основа на които заявителят е обосновал искането за утвърждаване на процесните цени. Съдът е изследвал извършените от административния орган действия, свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение. Изводът на първостепенния съд, че не са допуснати твърдените съществени нарушения на административно- производствените правила, като не е ограничено правото на жалбоподателя да изрази становище и да обоснове и докаже предложението си за утвърждаване на новите цени, се споделя от настоящата инстанция. Споделя се също и аргументираното отхвърляне от съда на оплакването за липса на изложени мотиви в обжалвания административен акт. Действително, доколкото правомощието на КЕВР да регулира цените е обусловено от предложението и данните, предоставени от енергийните предприятия, административният орган следва да изложи мотиви за това приема ли за обосновани предложените цени, образувани ли са те с оглед изискванията на приложимите нормативни разпоредби и въз основа на кои ценообразуващи елементи, съответно да обоснове защо и по какъв начин определя различен от предложения размер на цените. В контекста на изследването на посочените правомощия и задължения на административния орган, обосновано съдът е счел, че в обстоятелствената част на решението са изложени достатъчно съображения в тази посока, позволяващи да се направи както извод за конкретните мотиви, от които органът се е ръководил при вземането на решението, така и да се извърши преценка за законосъобразност на акта. Както сочи ответникът, от изложеното на стр. 14-15 от мотивната част на процесното решение е видно, че Комисията е анализирала същността на разходите, произтичащи от сделки с балансираща енергия, извършен въз основа на фактическото положение по сделките и приложимата правна уредба, като ясно е посочила защо счита, че в цените на производителите на ел. енергия не следва да се признават като ценнобразуващ елемент разходите за балансиране. Наред с това, Комисията е аргументирала и приетия от нея начин на отразяване в цените на топлофикационните дружества на разходите, приозтичащи от сделки с балансираща енергия. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба за необоснованост на извода на първостепенния съд, че решението на КЕВР е издадено при спазване на материално- правните разпоредби. Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. е в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Утвърдените с Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. цени са основани на обективни, предварително зададени критерии и определени по прозрачен начин, което се гарантира от предварителното изготвяне на Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "Норма на възвръщаемост на капитала", от разработения с оглед на конкретния регулаторен преглед общ подход за целия сектор "Топлоенергетика", осигуряващ равнопоставеност на дружествата и от индивидуалния анализ на представените с конкретното заявление данни и информация - т. е. чрез предварително и ясно оповестяване на критериите и изискванията и еднаквото им прилагане на практика спрямо всички заявители с отчитане и на индивидуалните особености на всяко отделно дружество. Спецификата в работата на дружеството е отчетена при извършения индивидуален анализ на данните и информацията в подаденото от него конкретно заявление, като в мотивите за всяка извършена от Комисията корекция на заявени от дружеството данни са посочени конкретните фактически основания, посочено е дали корекцията е резултат от прилагането на общ подход за еднотипни корекции спрямо всички дружества от сектора, които безспорно осъществяват дейността си при сходни условия, или е наложена от специфичните особености на дружеството. Неоснователно касаторът твърди, че съдът неправилно е отхвърлил възражението му, че Комисията сама е образувала цените на електрическата и топлинната енергия, които е утвърдила с решение № Ц-18 от 30.06.16 г., като не е съобразила и не е възприела предложените от дружеството цени. Решаващият съдебен състав обосновано се е позовал на изслушаната допълнителна съдебно- икономическа експертиза, изготвена след надлежно предприето оспорване на първоначалната такава по съображения, че като изготвена върху неверни изходни данни, е довела и до неподлежащи на кредитиране изводи. В допълнителната СИЕ вещото лице е установило, че заявлението на дружеството не съответства на ЗЕ, НРЦЕЕ, НРЦТЕ и Указанията НВ на Комисията относно образуване на цените, като дружеството е манипулирало формулите и зависимостите, заложени в електронния изчислителен модел към Указанията, въпреки записаната в Указанията изрична забрана за подобно поведение. Обоснован е и изводът на съда, че в резултат от това неправомерно поведение на заявителя, предложените от него за утвърждаване цени не са формирани в съответствие с формулите за изчисление, които са нормативно определени с НРЦЕЕ и НРЦТЕ. Следва да се акцентира върху тенденциозното избирателно позоваване от страна на касатора върху първоначалната експертиза, чийто изводи изцяло се разколебават от изслушаната допълнителна СИЕ. В касационната жалба последния факт се заобикаля, като се игнорира допълнителното експертно заключение, изслушано след надлежно предприето оспорване на първоначалното такова, без да се аргументират мотивирани доводи. Ето защо и не може да бъде възприето твърдението на касатора за "категоричния" извод на вещото лице, че КЕВР е следвало да включи разходи за балансиране в размер на 240 хил. лв. Този първоначално формиран извод от вещото лице несъмнено е опроверган с окончателното поддържаното становище от експерта в допълнителното заключение и правилно именно на него съдът е дал вяра. От изложеното по- горе произтича и извода за неоснователност на твърдението на касационния жалбоподател, че Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. противоречи на разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ. Утвърдените от КЕВР цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. Комисията задава регулаторна рамка в началото на всеки ценови период и дружествата трябва да се съобразят с нея, с оглед запазване на възвръщаемостта за периода. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, т. е. Комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Поради това са спазени принципите, предвидени в ЗЕ. Неоснователни са и оплакванията, че при постановяване на съдебния акт първостепенният съд е игнорирал допуснатото нарушение от административния орган, състоящо се в издаване на акта в противоречие с целта на закона. Целите на Закона за енергетиката са заложени в чл. 2 от същия, като съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЕ сред основните цели на този закон е създаването на предпоставки за енергийни доставки при минимални разходи, а в чл. 2, ал. 2 от ЗЕ се поставя императивно изискване за гарантиране защитата на интересите на потребителите. Следва да бъде споделен извода на съда, че не е правно призната от закона цел гарантирането на печалбата на монополиста (дружеството е естествен монополист по силата на чл. 43, ал. 2, т. 3 ЗЕ) за сметка на клиентите, както и за включване в регулираните цени на икономически необосновани разходи. Въз основана изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия ( отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР), поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение