Решение № 2338 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Д. Н., притежаващ [ЕГН], подадено чрез адв. Димитрова, за отмяна на влязло в сила Определение 7162 от 23.08.2023 г., постановено по адм. д. 7746/2023 г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена подадената от Н. частна жалба срещу Решение 971/12.07.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В искането се твърди, че са налице открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната, по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Представя писмени доказателства по опис: писмо на директора на офис Център в ТД на НАП София; заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП, с КЕП на упълномощено лице вх. 30Е000126516/05.01.2023 г., подадено от Е и Г акаунт ЕООД; нотариално заверено пълномощно от Д. Д. Н. на Е и Г акаунт ЕООД; уведомление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП, с КЕП на упълномощено лице вх. 30Е000126516/05.01.2023 г., подадено от жалбоподателя лично в офис Център; правила за ползване на електронните административни услуги на НАП. По подробни съображения моли влязлото в сила определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва молбата за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като предявено в изискуемата форма, съгласно чл. 241 от АПК, в рамките на сроковете по чл. 240 от АПК, и във връзка с влязло в сила съдебно определение, а по същество за неоснователно. От данните по делото е видно, че с Определение 7162 от 23.08.2023 г., постановено по адм. д. 7746/2023 г. на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на Д. Д. Н. срещу Решение 971/12.07.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София. С оспорения административен акт е оставена без разглеждане жалба с вх. 94-Д-246/23.05.2023 г. по регистъра на ТД на НАП София, подадена от Д. Д. Н. срещу Ревизионен акт Р-22221522001257-091-001/24.02.2023 г., като недопустима и е прекратено производството по жалбата. За да постанови този резултат, административният орган е приел, че ревизионният акт е връчен на дата 24.02.2023 г. на електронния адрес office@accountingservices.bg, от която дата започвал да тече и срокът за обжалването му, който е изтекъл на 10.03.2023 г. присъствен ден и който срок е преклузивен. В случая жалбата била подадена на място в деловодството на ТД на НАП - София на 23.05.2023 г., т.е. след изтичането преклузивния срок. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в законна сила определение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да не са включени във фактическия материал по делото. Под нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че производството за отмяна по своята същност съставлява извънреден способ, а не такова по последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. В този смисъл производството за отмяна не съставлява способ, с помощта на който страната може да поправи собствените си грешки, пропуски и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Искателят твърди, че едва с представените в настоящото производство документи, той е установил какви са причините процесният ревизионен акт да е връчен на лице, което няма представителна власт. Твърди, че те са от съществено значение за решаването на спора, тъй като доказват, че РА не е връчен редовно. На първо място следва да се изложи, че представените с искането документи не могат да се разглеждат като нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая след влизане в сила на определението Н. е поискал от компетентната ТД на НАП информация за документите, подадени от негово име, и въз основа на която е била извършена промяна на електронния адрес. За молителя във всеки един момент от развитието на съдебното производство, е било възможно да поиска от компетентната ТД на НАП посочената информация. В този смисъл следва да се има предвид, че отмяната на влязло в сила решение или определение не може да се ползва като способ за поправяне на грешките и небрежността на страната. За молителя е съществувала възможност да предприеме необходимите процесуални действия по събиране и ангажиране на доказателства, които са могли да бъдат изискани и приложени по делото, от която възможност не се е възползвал. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не е налице твърдяната от Н. предпоставка за отмяна на влязло в сила определение по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Предвид изложеното, подаденото искане за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по молбата за отмяна, искане за присъждане на разноски. Поради това искателя следва да бъде осъден да заплати на НАП сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Неоснователно се претендира присъждане на разноски по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, тъй като чрез настоящото производство не се разрешава правният спор по същество относно претендирания материален интерес. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,