Решение № 10498 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2017 г.

Решение № 10498 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Я., чрез пълномощник по делото, срещу решение № 2341 от 08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2250/2016 г. на Административен съд - П.. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, които по същество си сочат на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че дискриминационното отношение спрямо него от страна на общинската и областната администрации на гр. П. се проявява именно в продължителния период на разглеждане на преписката му, образувано по молбата му за закупуване на общинското жилище, като по отношение на молбите, подадени от другите общински наематели, периодът за разглеждането им бил средно около шест месеца. Поддържа заявеното и пред първата инстанция оплакване, че необосновано и немотивирано Дирекция "Общинска собственост" при община П. умишлено забавила внасянето на предложение в Общински съвет - П. по молбата му за закупуване на общинското жилище, с което е бил поставен в по-неблагоприятно положение на основата на признаците "лично положение" и "обществено положение" в сравнение другите наематели на общински жилища. Иска отмяна на решението на Административен съд - П. и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде уважена изцяло жалбата му срещу оспорения административен акт, като се установи извършването на дискриминация спрямо него от страна на О. П., директора на Дирекция "Общинска собственост" при О. П. и Общински съвет - П. по признаците "лично положение" и "обществено положение". Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната в производството страна - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни - О. П., чрез процесуалния си представител, и директорът на Дирекция "Общинска собственост" при О. П., в представен писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба, навеждат доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искат оспореното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на О. П.. С молба от 25.05.2018 г. се поддържат направените по делото възражения и искания. Ответната страна - Общински съвет - П., редовно призован, не изпраща процесуален представител, не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея оплаквания, съгласно чл. 209 от АПК, вр. чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Н. Г. Я. против решение № 291/18.08.2016 г. на петчленен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е оставена без уважение жалбата му за извършена спрямо него дискриминация от страна на О. П., чрез кмета, директора на Дирекция "Общинска собственост" при О. П. и Общински съвет - П., чрез председателя си, по признаците "лично положение" и "обществено положение". За да постанови крайния резултат по спора, решаващият съд е възприел изцяло установената от административния орган фактическа обстановка, като е преценил, че същата съответства напълно на събрания в хода на административното производство доказателствен материал. Безспорно установено по делото е, че както към момента на сезиране на КЗД с оплакване по реда на Раздел I от Г. четвърта на Закона за защита от дискриминация, така и към момента на оспорване на постановеното от КЗД решение пред компетентния административен съд, касаторът Н. Г. Я., заедно с тричленното си семейство и майка си Н. Д. А., обитава общинско жилище от фонд "Настаняване под наем", находящо се в гр. П., бул. "Шести септември" № 141, ет. .../2. В жилището домакинството е било настанено със заповед от 2008 г. на кмета на район Централен, община П. за срок от 10 години в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП). На 11.03.2008 г. Н. Г. Я. подава молба за закупуване на жилището, по която с решение № 520, взето с протокол № 23/20.12.2012 г., Общински съвет - П., постановява отказ, който не е бил обжалван и е влязъл в сила. През месец януари 2014 г. Н. Г. Я. подава нова молба до община П. за закупуване на същото жилище, като с писмо изх. № 9400А-4255/2/ от 28.01.2014 г. е уведомен за производството по молбата му от 2008 г. Съдебното оспорване на посоченото писмо приключва с определение на Административен съд - П., с което преписката е изпратена на Общински съвет - П. за произнасяне. По инициирано от Н. Г. Я. ново производство пред Административен съд - П. за неоснователно бездействие на кмета на община П. относно внасяне на предложение в Общински съвет по молбата му за закупуване на жилището, съдът се е произнесъл в две инстанции, като жалбата е оставена без разглеждане. През 2015 г. майката на Н. Г. Я. отправя до община П. ново искане за продължаване на производствените действия във връзка с преписката, образувана по молбата им за закупуване на общинското жилище. Последват действия на административния орган по реда и в съответствие с изискванията на приложимата в случая НУРУЖННОЖП, като преписката е поставена за разглеждане от комисията по чл. 12, ал. 3 от Наредбата. За да се произнесе по същество на твърдението на жалбоподателя за допуснато спрямо него дискриминационно отношение (изразяващо се в забавяне при изготвянето на предложението от О. П. до Общински съвет - П. в сравнение с други наематели на общински жилища, чиито молби били разглеждани много по-бързо и в много по-кратки срокове се е стигало до продажбата им), КЗД е съобразила представените по делото относими доказателства (писмо изх. № 15КМ4/29.01.2015 г. по описа на община П.). От цитираното писмо, подписано от директора на Дирекция "Общинска собственост" и неоспорено от касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство, се установява, че за претендирания от Н. Г. Я. период, не е извършвана продажба на нито едно общинско жилище от фонд "Ведомствен", като от депозираните през 2014 г. заявления за закупуване на общинско жилище (общо 38) само две са били от служители на общинската администрация и същите са приключили съответно с отказ и отлагане на разглеждането. Останалите 36 заявления били подадени от граждани и техните семейства, настанени в общински жилища от фонд "Настаняване под наем", като от тях 11 са препратени на отдел "Разпореждане" за предприемане на по-нататъшни действия, по две от заявленията били изпратени отговори, а 23 заявления предстои да бъдат разгледани в комисия. Въз основа на така установената фактическа обстановка КЗД е формирала становището, че спрямо Н. Г. Я. и неговото семейство по твърдените признаци "лично положение" и "обществено положение" при упражняване на правомощията на органите на местната власт и подпомагащата ги администрация не е извършена дискриминация, т. е. той не е бил третиран различно от трети лица, намиращи се в сходно, сравнимо положение. Първоинстанционният съд е възприел извода на КЗД за правилен и обоснован. При анализа на съвкупния доказателствен материал, решаващият състав е счел, че твърденията на Н. Г. Я. не се потвърждават с надлежни доказателства. В решението на съда изрично е посочено, че предмет на производството пред КЗД, съответно на съдебния контрол върху постановения от КЗД административен акт е единствено наличието или липсата на неравно третиране на жалбоподателя с оглед някой/някои от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., който е присъщ за него в сравнение с други податели на заявления за закупуване на общинско жилище. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения относно тълкуването и прилагането на относимата нормативна уредба на вътрешното и международното право, като е изяснил точно, ясно и обосновано всички елементи от фактическия състав на пряката и непряката дискриминация съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. На тази основа и след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд е достигнал до извода, че в случая не би могло да се твърди наличие на неравно третиране на касатора в сравнение с останалите лица, подали заявления за закупуване на общински жилища. От наличните в административната преписка доказателства, приобщени към делото, както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, не се установява тези лица да са били третирани по-благоприятно от касатора при разглеждане от страна на административния орган на преписките им във връзка със заявленията за закупуване на общински жилища. Решаващият съд изрично сочи, че предмет на производството по обжалване на решението на КЗД за установяване на извършена дискриминация не може да бъде законосъобразността на определени действия/бездействия на административните органи. Преценката за тяхното извършване в съответствие или в противоречие с изискванията на закона се осъществява в производство по общия ред на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на Административен съд - П. е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респ., за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр., в случая - "лично положение" и "обществено положение". След анализ на приложените доказателства и относимата материалноправна уредба, обосновано съдът приема за законосъобразно решението на КЗД, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Г. Я. за извършена от община П., директора на Дирекция "Общинска собственост" при община П. и Общински съвет - П. дискриминация по признаците "лично положение" и "обществено положение". По делото липсват доказателства, от които да се установява оспорващият, настоящ касатор, да е третиран неравно с който и да е от останалите заявители за закупуване на общински жилища, чиито преписки, към претендирания период, все още не са приключили с решение за сключване на договор продажба и се намират на различен стадий от административната процедура, регламентирана в приложимата НУРУЖННОЖП. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят и останалите заявители са в сравнимо положение, включително и служителите от общинската администрация, при което действията на компетентните органи по разглеждане на преписките им са предприети въз основа на едни и същи законоустановени правомощия. С оглед на това, не са налице данни, че отказът на Общински съвет - П. (обективиран в негово решение № 520, взето с протокол № 23/20.12.2012 г.) съставлява каквато и да е проява на различно, неравно третиране на Н. Г. Я. и неговото семейство спрямо третите лица, при сравними сходни обстоятелства. При липсата на този задължителен елемент от фактическия състав на дискриминационното отношение, без значение се явява обстоятелството, налице ли са твърдените от жалбоподателя признаци "лично положение" и "обществено положение", както и доказва ли се причинно-следствена връзка между тях и установеното неравно третиране. Основателно в тази връзка съдът отбелязва, че събраните по делото доказателства не сочат на допуснати в хода на процедурата по разглеждане на преписката на Н. Г. Я. очевидни пропуски и спънки, които да водят до обоснованото предположение за поставянето на оспорващия в по-неблагоприятно положение поради негово семейно, лично, обществено или социално положение в сравнение с останалите наематели, заявили желание за закупуване на общинско жилище в процесния период. По делото не се установява нито по-неблагоприятно третиране в сравнение с третите лица, нито че дискриминация е извършена по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и причинно-следствена връзка между тях. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, заявените претенции от процесуалните представители на Комисията за защита от дискриминация и на директора на дирекция "Общинска собственост" при О. П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, са основателни, като същите следва да се присъдят в нормативно определения размер. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, Н. Г. Я. следва да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и на О. П. сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, пето отделение