Решение № 2348 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2015 г.

Решение № 2348 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от полицейски орган - младши инспектор А. А. - старши полицай при група "Охрана на обществения ред" при Районно управление "Полиция" (РУП) - В. Т. срещу решение № 364 от 13.10.2015 г., постановено по административно дело № 371/2015 г. от Административен съд В. Т., с което е отменена издадената от него заповед за задържане № 1739зз128 от 26.05.2015 г. и е осъдена Областната дирекция на МВР В. Т. да заплати направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - П. Н. П. в представено от процесуалния му представител писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на АС В. Т., което счита за законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да отмени оспорената пред него заповед за задържане на лице АС В. Т. приема, че същата е незаконосъобразна като издадена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на изискванията за формата на акта, изразени в липсата на фактическо обосноваване на същата. Решението е неправилно. Със заповед рег. № 1739зз128 от 26.05.2015 г. издадена от младши инспектор А., на длъжност старши полицай в група "Охрана на обществения ред" (посочена в заповедта като ГООР) при Районно управление В. Т. (а не в РУ Г. О., както необяснимо е прието в обжалваното решение) заповядва задържането за срок от 24 часа на П. Н. П. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В заповедта като фактически основания за задържането е посочено, че след надлежно предупреждение лицето съзнателно пречи на полицейския орган за изпълни задълженията си по служба, като отправя закани и заплахи и отказва да представи документ за самоличност. Пи така установеното съдържание на заповедта необосновано в обжалваното решение е прието, че акта е постановен в нарушение на изискванията за форма, тъй като съдържа както правното така и фактическото основание за постановеното задържане. Още повече, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено наличието на фактическото основание посочено в заповедта. Изложените пространни разсъждения отнасящи поведението на П. към хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР не намират опора в приетите по делото доказателства. Последните не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, при което изведеният извод за незаконосъобразност на заповедта е неправилен и необоснован. Въпреки, че по делото са събрани необходимите доказателства установяващи относимите по делото факти и писмени и гласни съдът не е изложил каква фактическа обстановка приема за установена, като е изложил подробно становището си единствено по съдържанието на заповедта. Настоящият състав намира, че от събраните в хода на административното и съдебното производство безспорно се установява, че П. не се е подчинил на полицейско разпореждане да представи документ за самоличност, с което са налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР за задържането му, като освен това е установен и факта, че същият е отправял и заплахи към полицейските органи. В тази насока съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката П., които са изолирани и не кореспондират с останалите събрани доказателства и при отчитане на факта, че същата е съпруга на задържаното лице. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при в нарушение на материалния закон и необоснованост. Следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата на П. Н. П. бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото П. П. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР В. Т. деловодни разноски в размер на 200 лв. общо за двете инстанции, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение