Решение № 16210 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2013 г.

Решение № 16210 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столичен инспекторат при Столична община срещу решение № 2304/8.04.2013 г. по адм. дело № 13840/2012 г. на Административен съд - София -град. Навеждат се доводи за неправилност на съдебното решение, иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Пенчо Христов Лещов, оспорва жалбата и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок. Разгледана по същество е основателна, но по различни, от изложените в нея съображения. За да постанови обжалваното съдебно решение АССГ е приел, че жалбата е допустима. По делото са установени следните факти: Производството по издаване на оспорения акт е образувано по писмена молба на жалбоподателя вх. № СИ94-1631/1/18.10.2012 г. по описа на Столичен инспекторат/СИ/. С тази молба жалбоподателят е поискал да му бъде предоставено копие от жалба изх. № СИ94-1631/1/1.10.2012 г. на СИ. По делото са изслушани показанията на един свидетел. Установено е, че по повод писмената молба е била проведена среща със служител при Столичен инспекторат, след чиито указания жалбоподателят се е съгласил да получи информация по реда на ЗДОИ. При тези обстоятелства съдът е приел, че наред с първоначалното е било образувано и второ производство по устно искане за предоставяне на обществена информация, което е допустимо съгласно чл. 24, ал. 1 ЗДОИ. Съдът е приел, че с оглед заявеното оспорване, предмет на жалбата е отказът на ответника да предостави копие от горепосочената жалба и наред с това - постановеното решение по устното искане за обществена информация (ОИ). Според съда правомощията на СИ са посочени в чл. 3 от Правилника за организацията и дейността на СИ към Столична община. Те се изразяват в контрол по спазването от страна на всички юридически и физически лица на територията на Столична община на нормативните актове на Столичен общински съвет, на законите и подзаконовите нормативни актове, както и на договори, по които страна е Столичната община, когато такива функции са му възложени от кмета на Столична община или от Столичен общински съвет; съдействие при предотвратяване на нарушения или преодоляване на последиците от нарушения на нормативно установения ред на територията на Столична община; при това СИ осъществява текущ, превантивен и последващ контрол, дава писмени предписания и следи за изпълнението им, както и осъществява и административнонаказателна дейност. При така уредените правомощия на СИ, директорът, който го ръководи (чл. 7, ал. 3, т. 1 от цитирания Правилник) се явява задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ. Исканата ОИ се изразява в данни за дейността на СИ по конкретен сигнал. Следователно, посочената информация би служила за целта, посочена в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ - да даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на СИ и директорът на последния е дължал произнасяне искането за ОИ. Според АССГ същият орган е имал правомощието да се произнесе по първоначалното писмено искане за копие от сигнала на Венцислав Митов, тъй като сигналът е бил отправен до СИ. Съдът е приел, че с подаването на сигнала е било образувано производство по реда на Глава осма от АПК, в което производство жалбоподателят е бил страна по определението на чл. 15, ал. 1 АПК. Поради това, той е имал право да се запознае с преписката и всички приложени в нея документи, съгласно чл. 34, ал. 1 АПК, както и да получи копие от документите, които намери за необходимо, доколкото не се твърди от ответника, че не разполага с техническа възможност за това. Ето защо, според първоинстанционния съд, отказът по писменото искане за копие от сигнала е незаконосъобразен Според съда по това искане са неотносими разпоредбите на ЗДОИ и не се установява основание за административния орган да препятства упражняването на гарантираното от закона право на жалбоподателя на достъп до преписката, по която е страна. Що се отнася до второто (устно) искане, то съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, обществена информация (ОИ) по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Систематичното тълкуване на разпоредбите на закона налага извода, че основанията за отказ следва да се тълкуват строго ограничително; като основни принципи са посочени откритостта, достоверността и пълнотата на информацията - чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДОИ. В случая с процесното решение изх. № СИ94-1631/3/20.11.2012 г. на директора на Столичен инспекторат е разпоредено да се изготви справка, с която да се даде информация за какви нарушения е подадената жалба. Подобен предмет на решение с посочено правно основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е изцяло в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, тъй като не представлява ОИ по смисъла на специалния закон. Обществена е информацията, изложена в представеното недатирано писмо от ответника да жалбоподателя по молба вх. № СИ94-1631/1/18.10.2012 г. на директора на СИ, в което се описват предприетите от служителите на СИ действия по проверка на сигнала. Именно тези сведения представляват информация за дейността на органа, за която заявителят да си създаде собствено мнение. По изложените съображения АССГ е отменил решение с изх. № СИ94-1631/3/20.11.2012 г. на директора на Столичен инспекторат, както и отказа на директора на Столичен инспекторат да предостави копие от документ /копие от жалба до СИ, подаден от Венцислав Митов/ и е задължил директора в 7-дневен срок от влизане на решението в сила да предостави исканото копие. Така постановеното решение е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Поисканата от Пенчо Лещов информация - копие от жалба с вх. № СИ-94-1631801.10.2012 г. не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 ЗДОИ, съгласно която разпоредба обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая информацията, съдържаща се в подадената от Венцислав Митов жалба не представлява информация, от която Лещов да може си състави собствено мнение относно дейността на Столичен инспекторат. Такава би била информацията, относно предприетите от инспектората мерки по подадената жалба. Но Лещов е поискал единствено копие от подадената жалба. Обстоятелството, че органът се е произнесъл с решение по реда на ЗДОИ и е предоставил определена информация, не променя характера на предоставената информация, която не е обществена по смисъла на чл. 2 от закона. Тъй като исканата информация не попада в обхвата на ЗДОИ, то за директора на Столичен инспекторат не е налице задължение за произнасяне по подадената молба. Макар и да се е произнесъл с решение, то това решение не е индивидуален административен акт по смисъла на ЗДОИ и не подлежи да обжалване. От друга страна постановеното решение е позитивно за Лещов и следователно за същия липсва правен интерес от обжалването му. В случая не е налице изричен или мълчалив отказ за предоставяне на копие от искания документ - жалба до Столичен инспекторат, тъй като за органа, както бе отбелязано вече, не е налице задължение за произнасяне, доколкото поисканата информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ. Изложеното по-горе води до извод, че подадената от Пенчо Христов Лещов жалба до АССГ срещу решение с изх. № СИ 94-1631/3/20.11.2012 г. е процесуално недопустима. Ето защо, като я е разгледал по същество и се е произнесъл по нея с решение, АССГ е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,