Решение № 7620 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15820/2009 г.
ВАСIII отделение09.06.2010 г.докладчик т Пенка Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238 от 16.10.2010 г., постановено по адм. дело № 216 от 2009 г. по описа на Административния съд - Перник. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7620 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15820/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Валентин Евлогиев Младенов от гр. Перник, подадена срещу Решение № 238 от 16.10.2009 г., постановено по адм. дело № 216 от 2009 г. по описа на Административния съд - Перник. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмети като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК , във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по искова молба, подадена от Валентин Евлогиев Младенов от гр. Перник срещу община Перник, за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Съдът е приел за установено, че предявеният иск е неоснователен по изложени съображения, че ответникът по иска - община Перник, чрез незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от общинската администрация по повод изпълнение на административна дейност (на управленска, властническа, публична дейност) не е причинил неимуществени вреди на ищеца в размер на 300 000 лв., защото за конкретния иск не са налице предпоставките на чл. 4 ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОДОВ. От доказателствата по делото е установено, че ищецът е предявил иск за обезщетение по реда на ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на комисия от общинската администрация, която е "разбила" жилище на родителите му, което впоследствие е отдадено под наем от община Перник на наематели без основание, защото е било частна собственост. Преценявайки основателността на иска на основание представените доказателства от страните, съдът е приел, че ищецът е претендирал обезщетение за вреди, причинени от изпълнение на Решение № 789 от 14.07.1995 г., постановено по гр. дело № 1079 от 1994 г. на Върховния съд - II гр. отделение, с което е обявен за нищожен договор от 25.06.1992 г. за покупко-продажба на държавно жилище (апартамент № 22 в бл. 26, вх. "Б", кв. Тева, гр. Перник) по реда на Наредбата за държавните имоти (НДИ) - отм., сключен между Иванка В. Янкова и председателя на ИК на ОбНС - гр. Перник. Това жилище с нот. акт № 51, т. IV, нот. дело № 1100 от 1996 г., е продадено на ищеца Валентин Младенов от неговата сестра Нели Чавдарова (съдът в мотивите на решението е описал последователно извършените сделки с имота). При тези установени обстоятелства по административния спор съдът законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 4 ЗОДОВ за уважаване на предявения иск и присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от община Перник по повод изпълнение на административна дейност, защото не е установена пряка и непосредствена връзка между действията на администрацията на община Перник и заявените вреди от ищеца. Законосъобразно съдът е приел също, че разпореждането на общинската администрация с процесния имот е предприето след влизането в сила на съдебно решение, с което е възстановена собствеността на общината върху имота, и не следва да бъде ангажирана отговорността на общината като възложител на работа (на административна дейност) по чл. 49 ЗЗД, защото отговорността по ЗОДОВ е от "административен деликт" - от административно увреждане, при или по повод изпълнение на административна дейност, каквото увреждане не е установено. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,