Решение № 7102 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2019 г.

Решение № 7102 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Е. в качеството на управител и представляващ Сенсата Технолоджис България ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез процесуален представител юрисконсулт М. Г. против решение № 482 от 4.04.2019 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 140/2019 г. С него се отменя решение № 1040-21-584 от 19.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ С. град, с което е потвърдено разпореждане № 22579/29.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ С. град като незаконосъобразно и върната административната преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество съгласно мотивите по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът, И. П. чрез процесуален представител адвокат Г. Д. от САК взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. град не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. П. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ С. град, потвърждаващо разпореждане на длъжностното лице по чл. 60 от КСО с което злополуката станала на 4.08.2018 г. с И. П. при придвижване от обичайния път от работното място към основното място на живеене не е приета за трудова. Фактическата обстановка е безспорна, описана е в разпореждането на длъжностното лице по чл. 60 КСО, съгласно данните от досието, от което се установява, че на 4.08.2018 г. И. П. е пътувала със служебен автобус по обичайния път от работното място до основното местоживеене. Местоработата е "Сенсата Технолоджис България" ЕООД в гр. Б.. Автобусът я оставя на бензиностанция ОМW, намираща се на автомагистрала "Хемус" км. 66, посока София В. до с. О., от която точка тя продължава пътя си до [населено място], където е местоживеенето й, с друг транспорт. При слизане от автобуса я нападат две жени, които я блъскат и ритат, причиняват и травматични увреждания, повикана е бърза помощ и полицията, след което И. е откарана в медицинско заведение, където и е оказана медицинска помощ. Установени са травмите и механизма на причиняването им, както и обстоятелството, че пострадалата познава по физиономия нападателите. При тези констатации административният орган приел от правна страна, че при изследване на материалните предпоставки по чл. 55 КСО които характеризират злополу, ката като трудова, в случая наличето на личен мотив за скандал и саморазправа изключват определянето на злополуката като трудова, въпреки наличието на останалите елементи посочени в чл. 55 КСО. Съдът разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил решението и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне с мотивите, че причиненото травматично увреждане по време на обичайния път от местоработата до постоянното местоживеене, което се дължи на някаква причина е без значение тъй като е действие на трето лице, което се обхваща от хипотезата на нормата на чл. 55 КСО и злополуката следва да бъде квалифицирана като трудово с произтичащите от това последици. Решението е правилно. Характеристиките на трудовата злополука са посочени в разпоредбата на чл. 55 КСО. Това е всяко увреждане на здравето, по време или по повод работата и всяка работа в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката с осигурен по време на обичайния път при отиване или връщане от работа до местоживеене, хранене през работния ден или откъдето получава заплатата си. Така описания фактически състав на трудовата злополука не посочва подробности за причините, поводът и механизма на увреждането, дали е извършено от други лица умишлено или непредпазливо, от природни явления и непреодолима сила и др. В чл. 55, ал. 3 е посочено, че не е налице трудова злополука само когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. При установеното по безспорен начин от фактическа страна механизма на увреждането, резултата от това увреждане и че е станало по време на връщането от работа по обичайния маршрут и средства, е без значение мотивът за деянието, дали съставлява престъпление или не, както и причините както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. При тези фактически и правни констатации решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното Върховен административен съд, шесто отделение