Решение № 13672 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6121/2009 г.

Решение № 13672 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6121/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Овергаз изток" АД /допусната промяна в наименованието на "Бургасгаз" АД в с. з. от 30.09.2009 г./, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, подадена от изпълнителния директор Димов срещу решение № 11 от 24.02.2009 г. по адм. д. № 322/2008 г. по описа на Административен съд - Сливен. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му със законните последици. Подробните доводи в касационната жалба съставляват преимуществено такива по същество, които са били предмет на разглеждане от първата съдебна инстанция. Ответникът Община Нова Загора не ангажира становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу решение от 25.11.2008 г. на Комисия, назначена със заповед № 1187/21.11.2008 г. на кмета на Община Нова Загора, с която е определена цена на право на прокарване на разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения. Изложени са подробни мотиви за спазена административна процедура по чл. 193 ЗУТ, приложимост на разпоредбите на ЗЕ, в действащата към момента на издаване на административния акт редакция, предвид искането за презаверка на Разрешение за строеж № 111/09.10.2003 г. на главния архитект на Община Нова Загора. Обсъдени са подробно и в унисон с разпоредбите на отм. ЗЕЕЕ и ЗЕ всички доводи на жалбоподателя, като е възприета приложимост на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗЕ, визираща изплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота /Община Нова Загора/ като условие за възникване на сервитута. Решение е правилно като краен резултат, но при следната допълнителна мотивировка: Правилно е определен предметът на спора, а именно, че това е определеното обезщетение за право на прокарване на разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения по искане на "Бургасгаз" от 14.11.2008 г., касаещо две искания: за презаверка на Разрешение за строеж № 111/09.10.2003 г. на главния архитект на Община Нова Загора и разрешаване право на преминаване по публична общинска собственост на Община Нова Загора. Обхвата на презаверката и правото на прокарване, а не на преминаване, както неточно е формулирано в молбата е определен по приложения под т. 2 списък на неизградените разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения. Предвид това се явява неоснователно възражението, че оспорения административен акт е издаден без надлежно сезиране на административния орган. Освен това, в случая е законово уредена и възможност за самосезиране на общината, тъй като оправомощени по чл. 210 във връзка с чл. 193, ал. 8 и ал. 4 ЗУТ да искат оценка на право на прокарване през общински имот са както собственика на съоръжението, така и кмета, упражняващ правото на собственост върху имота. Съобразени с изяснената по делото фактическа обстановка са изводите на административния съд за спазена административна процедура по изготвяне на оценката от комисията по чл. 210 ЗУТ - същата е назначена с нарочна заповед на кмета, а оценката е съобразена с нормативните изисквания и протокол от 25.11.2008 г. на комисията. Следва да се отбележи, че с оспореното решение на комисията не е учредено исканото от молителя право, а същото следва да се учреди със друг последващ административен акт - заповед, издадена на основание чл. 193, ал. 8 във връзка с ал. 4 ЗУТ, след определяне на обезщетението и неговото заплащане. Следователно всички обсъдени от административният съд доводи в тази насока се явяват ирелевантни към законосъобразността на определения размер на обезщетението. Видно от оплакванията в жалбата до административния съд и становището на жалбоподателя в съдебно заседание, същият не поддържа оплаквания относно размера на определеното обезщетение, а възраженията са изцяло по отношение на приложимия правен режим - по ЗЕ или ЗЕЕЕ и то във връзка с исканата презаверка на разрешението за строеж. Тези оплаквания обаче са неотносими към законосъобразността на оспореното решение, касаещо определеното обезщетение по размер, а сочат на оспорване на евентуална последващата заповед за учредяването правото на прокарване на отклонението по чл. 193, ал. 8 във връзка с ал. 4 ЗУТ, която се издава след заплащане на определеното и влязло в сила обезщетение. По делото не са искани от жалбоподателя и не са събрани доказателства за друг размер на обезщетението, различен от визирания в оспореното решение, поради което при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че жалбата е неоснователна и отхвърлил същата. Правилен е и извода на съда за приложимост на разпоредбите на ЗЕ, изрично визирани в решението, с направена съпоставка между правния режим на съответните разпоредби от двата закона, която се възприема изцяло от настоящия състав. Въпреки, че искането за презаверка на разрешението за строеж инициира самостоятелна административна процедура, то тя предопределя приложимостта на чл. 64 ЗЕ във връзка с чл. 193, ал. 8 ЗУТ. Това е така, тъй като за да бъде презаверено разрешението за строеж, последното следва да съответства на действащия към момента на презаверката правен режим, с оглед настъпилите юридически и фактически промени - предвижданията на ПУП, наличие на право на строеж, ако е изискуемо, законодателни промени и т. н., т. е. презаверка е допустима при наличието на еднаквост на условията при издаване на разрешението и презаверката на същото. В случая е налице промяна в правния режим, която правилно е отчетена както от административния орган, така и от първата съдебна инстанция, тъй като презаверяването на разрешението за строеж съставлява нов административен акт, законосъобразността на който се преценява към момента на постановяването му. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение