Решение № 8408 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2014 г.

Решение № 8408 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стелиан Вергиев - младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция", при ОДМВР-Пазарджик, против решение № 411 от 17.07.2014 г. по адм. д. № 401/2014 г. на Административен Пазарджик, с което е отменена заповед рег. № 259 от 24.05.2014 г. на същия полицейски орган, с която на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР. отм) лицето Борис Николаев Златков е задържан за 24 часа в помещенията на РУП-Пазарджик. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в съответствие с изискванията за форма и след изпълнение на материално правните предпоставки, предвидени в текста. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта за задържане да бъде отхвърлена. Ответникът-Борис Николаев Златков, чрез адв. Пейчев оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Пазарджик е законосъобразно. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря на формалните изисквания на закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР /отм./ следва да съдържа изброените в нормата на чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити. В случая, в нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР, в заповедта не е посочено точно правното основание за постановяването й, тъй като не е цитирана конкретна хипотеза от предвидените в чл. 63, ал. 1 от ЗМВР основания за задържане. Освен това изложените фактически основания също са общи и не обосновават предприетата от органа мярка. Допуснатите нарушения на формата са съществени, тъй като препятстват организирането на защитата на адресата на акта. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни задължението си по служба. Поради това следва да се приеме, че задържането по цитирания текст не е санкция за неизпълнение на предходно разпореждане на органа или за осуетяване на полицейска проверка, а е мярка, насочена към обезпечаване на безпрепятствено осъществяване на служебните функции на полицейския орган. В случая изброените предпоставки не се осъществени. От събраните по делото доказателства не се установява задържаното лице Борис Златков, в каква обстановка, по какъв повод, на кое място съзнателно е пречил на полицейски орган да осъществява конкретни негови правомощия. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че факти за тези обстоятелства не могат да бъдат извлечени и от документите, съдържащи се в административната преписка, доколкото същите са съставени в деня следващ този на фактическото задържане и не могат да обосноват последното. Поради всичко изложено следва да се приеме, че не са налице основания по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 2 и 5 от ЗМВР за задържане на Златков, издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, ОД МВР-Пазарджик следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски за тази инстанция. в размер на 600 лева. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,