Решение № 15522 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2014 г.

Решение № 15522 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, подадена против решение № 3337/19.05.2014 г. по адм. дело № 3019/2014 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Посочва се, че за лицата със статут на бежанци, с афганистанско гражданство, не е предвидено в закон или в международен договор получаването на процесния вид социална помощ. Ответната по касационната жалба страна- Диба Ходжа Абдул Джалил, от гр. София, чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на оплакванията. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 3337/19.05.2014 г. по адм. дело № 3019/2014 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на Диба Ходжа Абдул Джалил заповед № Т-944/9.12.2013 г. на Директора на дирекция "Социално подпомагане" Лозенец -София, с която на основание чл. 3, ал. 5 от ЗСПД е прекратено изплащането на отпуснатата помощ по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД за детето Самир Едрис Садики, роден на 6.01.2007 г. считано от 1.12.2013 г. и е изпратил преписката на директора на Д "СП" -Лозенец-София за ново произнасяне и издаване на административен акт съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в решението. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Диба Джалил е чужденец, постоянно пребиваващ в Република България, на адрес в гр. София, гражданка на Афганистан, със статут на бежанец, видно от решение № 1573/18.08.1998 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. С ЕР № 1745/29.07.2008 г. на ТЕЛК -Общи заболявания I МБАЛ-София й е определена 80% трайно намалена работоспособност, пожизнено, с водеща диагноза: глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и невросензорна загуба на слуха, общо заболяване - глухонемота. Детето на оспорващата Самир Едрис Самир е родено на 12.03.2007 г. в Република България, гражданин е на Афганистан, с предоставен статут на бежанец, видно от Решение № 75/22.02.2007 г. на председателя на ДАБ, и с вродена пълна глухота, установена с ЕР № 2660/3.11.11.г. на ТЕЛК-Общи заболявания, II МБАЛ-София, I състав и с определена 80% намалена социална адаптация с чужда помощ, със срок, до 1.11.2014 г. Жалбоподателката на 9.08.2008 г. е родила в Република България второто си дете Соел Едрис Садъаки, гражданин на Афганистан, на което също е предоставен статут на бежанец, видно от Решение № 633/9.12.2008 г. на председателя на ДАБ при МС. Със заповед № I-944/23.05.2013 г. на директора на ДСП"Лозенец" София, издадена във връзка с подадена на 20.05.2013 г. декларация от Диба Джалил и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, е отпусната месечна помощ по чл. 7, ал. 1 и ал. 8 ЗСПД за децата Самир в размер на 70 лева и Соел в размер на 35 лева, считано от 1.05.2013 г. до 30.04.2014 г. Тази заповед е изменена от ответника със заповед № Т-944/7.11.2013 г. - разпоредено е прекратяване на месечната помощ в размер на 35 лева за детето Соел на основание чл. 17, ал. 3, т. 4 от Правилника за приложение на ЗСПД, считано от 1.10.2013 г., като на основание чл. 7, ал. 8 от ЗСПД е продължено изплащането на месечната помощ в размер на 70 лева за детето Самир. Със заповед № Т-944 от 9.12.2013 г. на директора на Д "СП" Лозенец е прекратена месечната помощ отпусната по реда на чл. 7, ал. 8 ЗСПД за детето Самир в размер на 70 лева, считано от 1.12.2013 г., по съображения, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Заповедта е потвърдена с решение № РД - 01 - 113/21.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. Съгласно чл. 3, т. 5 ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който република България е страна. Правилно административният съд е приел, че съгласно чл. 32 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) като лице, на което е предоставено статут на бежанец в страната ни, ответницата по касационната жалба и жалбоподателка в първоинстанционното производство се ползва с правата и задълженията на български гражданин с изключение на изрично изброените в текста. Съгласно съображенията в чл. 45 от Преамбюла и чл. 29, § 1 от Директива 2011/95 / ЕС на ЕП, държавите - членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им. Законосъобразно съдът е съобразил, че в случая се касае за месечна помощ под формата на добавка за деца с трайни увреждания, които се намират под особената закрила на държавата и обществото. Отказът за подпомагане на такова дете, отглеждано на територията на Република България е в нарушение на негови основни права и не е съответства на целта на закона. С прекратяване изплащането на месечната помощ по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД е нарушено правото на Диба Джалил по отглеждането й и осигуряване на жизнения стандарт на детето Самир Садаки съответстващ за нуждите на неговото развитие. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал административния съд и приема, че не е налице претендираното от жалбоподателя неточно приложение на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение