Решение № 16008 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2018 г.

Решение № 16008 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Югозападно държавно предприятие, чрез Директора на Териториално Поделение "Държавно горско стопанство" – София (ТП "ДГС - София") срещу решение № 3110 от 10.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1042/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против виза за проучване и проектиране на второстепенна постройка на допълващото застрояване – лятна кухня в ПИ идентификатор № 37914.6846.178, в. з. "Кокаляне", издадена на 6.07.2017 г. от главния архитект на Столична община (СО). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че ПИ идентификатор № 37914.6846.178 е неурегулиран и е частично държавна собственост, поради което съобразно чл. 41, ал. 1 от ЗУТ в него е недопустимо изграждането на допълващо застрояване, тъй като същото е допустимо само за урегулирани имоти. Твръди, че издаването на виза е недопустимо и тъй като част от посочения имот представлява горска територия, въпреки че в КК е отразен като урбанизирана и поставя въпроса допустимо ли е в един имот да се съвместяват два вида територия – урбанизирана и горска, както е в конкретния случай. Посочва и че проектираното с визата допълващо застрояване не е допустимо, тъй като не е сменено предназначението на частта от имота, която попада в горска територия. Иска оспореното решение да бъде отменено с произтичащите от това последици. Ответниците Главният архитект на СО и Д. Кирова, чрез процесуалните си представители, изразяват становищата за неоснователност на касационната жалба. Главният архитект на СО претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 61, ал. 2 от ГПК, действал към момента на подаване на касационната жалба, от надлежна страна съгласно чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 25 от Правилника за организацията и дейността на Югозападното държавно предприятие и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че по силата на представен по делото нотариален акт Д. Кирова се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 37914.6846.178, в. з. "Китката", СО с площ, съгласно документ за собственост, 600 кв. м, а съгласно скица – 621 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, като въз основа на тези й права е поискала и й е била издадена виза за проучване и проектиране на допълващо застрояване – лятна кухня на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 41, ал. 2, чл. 42, чл. 46 и чл. 47 от ЗУТ. Установил е, че според посоченото във визата имотът попада в устройствени зони "Гр", съгласно т. 49 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, в която не се допуска стопанска дейност и "Жв", съгласно т. 8 от приложението, с устройствени показатели макс. пл. 25 %, макс. К. 0, 8, мин. озеленена площ – 60 %, максимална Кота корниз – 8, 5 м, максимална кота било – 10 м, които са задължителни, както и че с визата не се допускат намалени разстояния към съседни имоти или сгради, вкл. през улица и застрояването се разполага изцяло в устройствена зона "Жв". Въз основа на тези установявания АССГ е приел, че процесната виза е издадена от компетентен орган – главният архитект на СО, при спазени изисквания за форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Приел е, че от доказателствата е установено, че имота, за който е издадена визата безспорно е неурегулиран, като в този случай е приложим чл. 58 от ЗУТ, като в тази връзка е приел, че и в неурегулирани имоти е допустимо застрояване. Приел е, че при издаване на визата от главния архитект на СО е отчетено обстоятелството, че съгласно ОУП северната част на имота попада в устройствена зона "Гр" (горска територия), а южната част от имота попада в устройствена зона "Жв", като застрояването е изцяло разположено в частта от имота, попадаща в устройствена зона "Жв". Приел е, че при издаване на визата са спазени и задължителните устройствени параметри за зона "Жв". Приел е за неоснователно възражението на касатора в това производство, че визата следва да се отмени до изясняване собствеността върху имота досежно твърдението, че частта отредена за горска територия е държавна собственост, тъй като Д. Кирова се е легитимирала като собственик на имот с идентификатор 37914.6846.178, за който е издадена визата. Приел е, че фактът, че част от имота попада в устройствена зона "Гр" според ОУП на СО, не е доказателство за собственост, а отделно от това правото на собственост върху горските територии може да принадлежи освен на държавата и общините, и на физически и юридически лица – чл. 22 ЗГ. Приел е, че при издаване на визата, както и в настоящия случай съдът не може да разрешава спорове за собственост, а е длъжен да се съобрази с представените му документи, легитимиращи Кирова като собственик. Решение е правилно. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че със спорната виза е допуснато допълващо застрояване, което не е предвидено с действащ подробен устройствен план, тъй като имота е неурегулиран. За него не е била издадена виза за проектиране (оспорената в производството), което е задължително предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Правилен е извода на АССГ относно това, че е допустимо строителство и в неурегулирани имота, както е в конкретния случай при спазване на предвидените в закона предпоставки, които са спазени ив конкретния случай. Правилен е извода, че е допустимо предвиждане на допълващо застрояване и в неурегулиран имот, т. е. при липса на ПУП, като редът за това е именно с издаването на виза за проучване и проектиране и с отразените в нея реквизити. Правилен е и извода на АССГ, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на визата, поради това, че счита че частта от имота, която по ОУП е отредена за "Гр" представлява публична държавна собственост. Собствеността не се предполага, а се установява със съответни доказателства, като в настоящия случай по отношение на имота, за който е допуснато с визата допълващо застрояване, заинтересованата страна Д. Кирова се е легитимирана като собственик изцяло. Настоящата инстанция споделя изводите на АССГ досежно това, че собственост в горски територии могат да притежават и физически и юридически лица. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на оспорената виза, тъй като видно от доказателствата допуснатото с визата допълващо застрояване действително попада в разрешената за застрояване зона от имота по ОУП, а именно в зоната "Жв" при спазване на предвидените в закона отстояния и при наличие на всички изискващи се реквизити. По изложението съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация Главния архитект на СО за присъждане на разноски, като същите следва да бъдат присъдени в размерите очертани от чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,