Решение № 9409 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6747/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „ВИП АУТО СПА“ ЕООД, чрез адв. Испиридонова, срещу Решение № 1209 от 29.05.2026 г, постановено по адм. д. № 400/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22001024000145-091-001/09.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 792/09.07.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – София при ЦУ на НАП, относно установените задължения за ДДС в размер на 230 611,49 лв., ведно с лихви за забава. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода, че придобитите от френското дружество ARVAL TRADING употребявани автомобили представляват ВОП и че при последващите им продажби е неприложим специалният режим на облагане на маржа по чл. 143 ЗДДС. Акцентира върху липсата на проверка по линията на международното административно сътрудничество относно действителното данъчно третиране на доставките, като поддържа, че данните от VIES не индивидуализират автомобилите и не установяват идентичност между декларираните ВОД и процесните доставки. Оспорва определящото значение, придадено на отбелязванията във фактурите на френския доставчик, и сочи липса на доказателства за транспортирането на автомобилите до България. Позовава се на заключението на ССчЕ и на чл. 73а ЗДДС, като счита, че след признаване на правото на данъчен кредит задължението следва да бъде определено съобразно заключението на вещото лице. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг с отмяна на РА в оспорената част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Попова, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд – Кюстендил е бил Ревизионен акт № Р-22001024000145-091-001/09.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 792/09.07.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– София при ЦУ на НАП, с който по отношение на „ВИП АУТО СПА“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 232 111.49 лв., ведно с лихви в размер на 80 994.18 лева. В хода на ревизията е установено, че основната дейност на „ВИП АУТО СПА“ ЕООД е покупка на употребявани леки автомобили от държави – членки на Европейския съюз, предимно от Франция, и последващата им продажба в страната, в други държави членки и в Република Северна Македония. По отношение на процесните автомобили е установено, че същите са закупени от ARVAL TRADING – Франция, регистрирано за целите на ДДС лице. При извършената проверка във VIES е установено, че френското дружество е декларирало доставки към касатора като вътреобщностни доставки. В издадените фактури като основание за неначисляване на ДДС е посочено „Вътреобщностна доставка, освободена от ДДС по чл. 262 TER I 1“, респективно „Триъгълна операция, освободена от ДДС по чл. 141 от Директива 2006/112/ЕО – продажба без ДДС“. Във фактурите липсва посочване, че ARVAL TRADING прилага специалния режим на облагане на маржа на цената за стоки втора употреба. За последващите продажби на автомобилите „ВИП АУТО СПА“ ЕООД е приложило специалния режим за облагане на маржа по глава седемнадесета ЗДДС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон съдът е приел, че доставките на автомобилите от ARVAL TRADING не попадат в приложното поле на чл. 143, ал. 1, т. 1 – 4 ЗДДС, съответно чл. 314, б. „а“ – „г“ от Директива 2006/112/ЕО. Прието е, че макар „ВИП АУТО СПА“ ЕООД да има качеството на дилър на стоки втора употреба, това обстоятелство не е достатъчно за прилагане на специалния режим. Необходимо е автомобилите да са доставени от лице, попадащо в някоя от категориите по чл. 143, ал. 1 ЗДДС, каквато предпоставка в случая не е доказана. Френският доставчик е регистрирано за целите на ДДС лице, като от доказателствата не се установява да е приложил специалния режим на облагане на маржа. Съдът е съобразил, че ARVAL TRADING е декларирало доставките във VIES като ВОД, а съдържанието на фактурите съответства на това данъчно третиране. Не е възприето твърдението на жалбоподателя, че посочените във фактурите основания са резултат от техническа или правна грешка, тъй като по делото не са представени доказателства от френския доставчик, установяващи различно данъчно третиране на процесните сделки. За неоснователно е прието и възражението, че е следвало да бъде извършена проверка по линията на международното административно сътрудничество. Според първоинстанционния съд данните от VIES, преценени във връзка със съдържанието на фактурите и останалите доказателства, са достатъчни за установяване начина, по който доставките са декларирани от френския доставчик. Поради това съдът е достигнал до извод, че за „ВИП АУТО СПА“ ЕООД са налице ВОП по чл. 13, ал. 1 ЗДДС, а при последващите продажби на автомобилите дружеството е следвало да приложи общия режим на облагане и да начисли ДДС върху цялата продажна цена, а не само върху реализирания марж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е установил правилно релевантните за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до законосъобразен извод относно приложимия режим на облагане. В случая не е спорно, че ревизираният субект е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗДДС. Спорът е относно приложимостта на специалния режим на маржа, в качеството му на по-благоприятен ред на данъчно облагане, а разрешаването му е обусловено от наличието на законоустановените предпоставки, визирани в чл.143, т. 1 - 4 ЗДДС. Съгласно общото правило на чл. 13, ал. 1 ЗДДС придобиването на употребяван лек автомобил, който е транспортиран от друга държава членка и е получен на територията на страната, представлява вътреобщностно придобиване, за което ДДС е изискуем от получателя по силата на чл. 84 ЗДДС. Изключение на това правило е нормата на чл. 13, ал.4 ЗДДС, която предвижда, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка. Специалният режим за облагане на маржа по глава седемнадесета ЗДДС е приложим при наличие на предпоставките по чл. 143, ал. 1 ЗДДС. Необходимо е доставката да е с предмет стока втора употреба, да е извършена от данъчно задължен дилър и стоката да му е доставена на територията на страната или от територията на друга държава членка от лице, попадащо в някоя от изчерпателно посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1 – 4 ЗДДС категории – данъчно незадължено лице; друго данъчно задължено лице, когато доставката е освободена по чл. 50, ал. 1 ЗДДС или съгласно законодателството на съответната държава членка на аналогично основание; друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, съответно по законодателството на другата държава членка, поради това че не е надвишило установения праг за задължителна регистрация; или друг дилър, прилагащ специалния режим на облагане на маржа. Следователно качеството на получателя като дилър на стоки втора употреба не е достатъчно за прилагане на специалния режим, а следва да е установено и че доставчикът попада в някоя от посочените категории. В случая тази предпоставка не е доказана. ARVAL TRADING е регистрирано за целите на ДДС лице, като от данните във VIES се установява, че е декларирало процесните доставки като вътреобщностни доставки. На това данъчно третиране съответства и съдържанието на издадените фактури, в които като основание за неначисляване на данъка е посочено „Вътреобщностна доставка, освободена от ДДС по чл. 262 TER I 1“, респективно „Триъгълна операция, освободена от ДДС по чл. 141 от Директива 2006/112/ЕО – продажба без ДДС“. Във фактурите липсва отбелязване, че френският доставчик е приложил специалния режим за облагане на маржа. Неоснователно е възражението на касатора, че посоченото във фактурите данъчно третиране следва да бъде пренебрегнато като резултат от техническа или правна грешка. По делото не са представени доказателства от доставчика, които да установяват различно третиране на процесните доставки или прилагане от него на специалния режим на маржа. Неоснователен е и доводът, че данните от VIES не са достатъчни, тъй като не индивидуализират автомобилите по марка, модел и VIN. Първоинстанционният съд не е основал извода си единствено на данните от VIES, а ги е преценил във връзка със съдържанието на фактурите, счетоводните документи и представените от самото ревизирано лице справки за закупените и впоследствие продадени автомобили. Поради това обосновано е прието, че събраните доказателства позволяват идентифициране на процесните доставки. Правилно е отхвърлено и възражението за неизвършена проверка по реда на международното административно сътрудничество. При липса на данни във фактурите за прилагане на специалния режим и при наличие на данни във VIES, че доставчикът е декларирал доставките като ВОД, не е съществувало основание приходните органи да приемат, че е приложен различен режим на облагане. Проверката във VIES, преценена наред с останалите доказателства, е достатъчна за установяване на начина, по който доставките са декларирани от френския доставчик. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че е правилен и обоснован изводът на административния съд, че след като стоките /МПС/ – втора употреба, предмет на спорните доставки, не са доставени на ревизираното лице от лица по чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, респ. по чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, при последващата им продажба не са налице основанията за приложение на специалния ред за облагане на маржа на цената, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС. При това положение правилно данъчните органи са приели, че по отношение на доставките по издадените фактури следва да се приложат общите правила за облагане по чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и да се начисли ДДС върху данъчна основа в размер на цялата продажна цена, а не само върху маржа на печалбата. Съобразно изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че за процесните продажби е приложим общият режим на облагане и е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт в частта относно установените задължения за ДДС в размер на 230 611,49 лв., ведно със съответните лихви. Изложените подробни мотиви на административния съд, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. При този изход на делото претенцията за разноски на процесуалния представител на ответника е основателна, но не в заявения размер съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, преди изменението, обн. ДВ, бр. 17 от 2026 г. Предвид приложимата редакция на нормата, в полза на НАП се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение