Решение № 3568 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2013 г.

Решение № 3568 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби. Националната здравноосигурителна каса, чрез адв. Минчева обжалва решение № 595 от 6.12.2012 г. по адм. дело № 542 от 2012 г. на Административен съд-Велико Търново, в частта, в която е осъдена НЗОК да заплати на Васил Димитров Георгиев следните суми: сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от отменен административен акт - Заповед № РД-09-969/23.08.2007 г. на директора на РЗОК - гр. Русе, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 5.02.2008 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което тази заповед е отменена, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от отменен административен акт - Заповед № РД-09-1379/26.11.2007 г. на директора на РЗОК - гр. Русе, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 8.05.2008 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което тази заповед е отменена, до окончателното изплащане на задължението. ЕТ "Д-р Васил Димитров Георгиев" оспорва решението на Административен съд-Велико Търново в отхвърлителната му част. В касационните жалби се развиват доводи по съществото на спора и се обосновават касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК- неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на оспореното решение, като първият касатор моли за отхвърляне на исковете, поради неоснователност и недоказаност, а вторият - моли за уважаване на исковете до пълния размер на сумата. Касационният жалбоподател - НЗОК, в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба на Георгиев. Касационният жалбоподател - ЕТ "Д-р Васил Димитров Георгиев" оспорва в съдебно заседание касационната жалба на НЗОК. Поддържа жалбата си. Моли да бъдат приети писмените доказателства за разноски, които е представил пред Върховен административен съд, а именно две фактури съответно от 20.12.2012 г. и от 11.01.2013 г., както и за 2 разписки които са от същите дати. Моли допълнително да бъде прието едно ново появило се писмено доказателство, пътен билет от 17.02.2014 г. за пътни разноски за настоящето съдебно заседание. Касаторът иска да бъде уважена изцяло жалбата му от 20.12.2012 г., исковата молба от 26.04.2012 г., като му бъдат присъдени абсолютно всички разноски по делото, включително пътните разноски и тези за копирни услуги и банкови комисионни, пътни разноски. Съгласно справката по чл. 80 ГПК към настоящия момент разноските са в размер на 153.00 лв. за двете инстанции. Моли да бъде отхвърлена изцяло касационната жалба, подадена от адв. Минчева, неподлежаща на разглеждане и недопустима, съобразно подробните доводи от писмения отговор № 201/11.01.2013 г. По делото е постъпила и частна жалба от Васил Димитров Георгиев срещу определение 26/16.01.2013 г. постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 595 от 6.12.2012 г. по адм. дело № 542 от 2012 г. на Административен съд гр. Велико Търново, в частта на разноските. Моли същото да бъде отменено поради неправилност. Претендира уважаване изцяло на неговата молба за разноските с вх. № 7952 от 20.12.2012 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на НЗОК и за неоснователност на касационната и частната жалби от д-р Васил Д. Георгиев. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и провери оспореното решение при условията на чл. 218 от АПК, прие за установено: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и като такива са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на НЗОК се явява неоснователна, а касационната жалба на В. Георгиев - частично основателна предвид следното: С обжалваното решение административният съд е осъдил Националната здравно осигурителна каса да заплати на Васил Димитров Георгиев следните суми: сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от отменен административен акт - Заповед № РД-09-969/23.08.2007 г. на директора на РЗОК - гр. Русе, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 5.02.2008 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което тази заповед е отменена, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от отменен административен акт -Заповед № РД-09-1379/26.11.2007 г. на директора на РЗОК - гр. Русе, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 8.05.2008 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което тази заповед е отменена, до окончателното изплащане на задължението. За да постанови този резултат, съдът в производство по реда на чл. 203 от АПК е приел, че претенциите са предявени при спазване изискването на чл. 204, ал. 1 АПК, налице е хипотезата на чл. 1, ал. 1, предл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразни индивидуални административни актове, чиято унищожаемост е призната по реда на ЗАП (отм.) с влезли в сила съдебни решения. Според съда съществува и втората предпоставка за присъждане на обезщетение - наличие на вреди - в процесния казус те са определени като неимуществени, проявили се под формата на чувство на яд от несправедливите обвинения за допуснати нарушения, на безпокойство, изпадане в депресивно състояние, нарушение на съня, ограничаване на контакти с близки и приятели, неблагоприятно отражение върху здравословното състояние на ищеца - отслабване, хлътване на очите, злепоставяне пред пациенти. За тези обстоятелства са снети показания на свидетел, имащ лични и непосредствени впечатления. Показанията не са оборени чрез други доказателства по делото. Констатирано е и наличието на причинна връзка между понесените вреди и издадените незаконосъобразни актове. Според съда данни за това се съдържат в гласните и писмени доказателства, сочещи наличието на такава връзка. Относно размерът на дължимите обезщетения за обезвреда, съдът се е мотивирал, че ги определя по справедливост - съгласно общия критерий на чл. 52 ЗЗД и с оглед нормите на чл. 203, ал. 2 АПК вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ. С оглед на гореизложеното, административният съд е приел, че исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са частично основателни, уважавайки ги както следва: първия - до размера на сумата от сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от отменен административен акт - Заповед № РД-09-1379/26.11.2007 г. на директора на РЗОК - гр. Русе и е отхвърлил претенцията в останалата част до предявения размер от 1 400,00 лв., като неоснователен и недоказан; втория - сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от отменен административен акт - Заповед № РД-09-1379/26.11.2007 г. на директора на РЗОК - гр. Русе и е отхвърлил претенцията в останалата част до предявения размер от 1 400,00 лв., като неоснователен и недоказан. Относно дължимите разноски съдът е установил, че По касационната жалба на НЗОК: НЗОК оспорва решението на Административен съд Велико Търново в частта, в която са уважени частично исковите претенции на Васил Димитров Георгиев по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с два отменени административни акта. Настоящият касационен състав намира за неоснователна жалбата на НЗОК. Решението в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При постановяването му административния съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административния съд не е допуснал и противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Основателността на такъв иск изисква предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, отменени по съответния ред. Правилно съдът е приел, че за да се ангажира отговорността на НЗОК, ищецът е доказал наличието на изискуемите предпоставки, съобразно разпределението на доказателствената тежест. След обсъждане на писмените и гласни доказателства по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът правилно е приел, че са доказани претърпени неимуществени вреди настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните административни актове. Обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелката М. Димитрова - майка на ищеца, тъй като същата разполага с непосредствени и лични впечатления за обстоятелствата, които възпроизвежда. Показанията са и конкретни - свидетелката сочи имена на колеги на ищеца, на негови пациенти, логични са, тъй като следват хронологията на събитията, относими към предмета на делото. Същите не са опровергани с други доказателства. Неоснователно е възражението, че в разглеждания казус са налице хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като липсват каквито и да е доказателства вредата да е причинена поради изключителна вина на пострадалия или последният да е допринесъл за настъпването и. По жалбата на Васил Димитров Георгиев, собственик на търговското предприятие на ЕТ "Д-р Васил Димитров Георгиев": Неоснователно е възражението на касатора, че съдът трябвало да постанови неприсъствено решение. Както е предвидено в чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а не по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди предпоставя преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Справедливо обезщетяване по смисъла на цитираната норма означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице, което първата инстанция е съобразила. В т. II от ППВС 4/68 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди, като в мотивите на решенията на съдилищата са посочени конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Въпросът е конкретен, фактически въпрос и на него решаващият съд отговаря въз основа на събраните в хода на конкретното производство доказателства. Настоящият състав на ВАС намира за правилно решението относно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с отменените Заповед № РД-09-1379/26.11.2007 г. на директора на РЗОК - гр. Русе и Заповед № РД-09-969/23.08.2007 г. на директора на РЗОК - гр. Русе. Обезщетенията са определени съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД при спазване на задължителните указания, дадени в т. II от ППВС № 4 от 1968 г. По частната жалба на Васил Д. Георгиев: С оспореното решение АДмС - Велико Търново е приел, че на ищеца са дължими разноски в размер общо на 49,10 лв., включващи разноските за явяване в съдебни заседания и възнаграждение на един свидетел и държавни такси, в размер на 20,00 лева. С оспореното определение № 26 от 16.01.2013 г. по адм. д. № 542/2012 г., АДмС- Велико Търново е отхвърлил искането на Георгиев за изменение на решението в частта за разноските. Решението на административния съд в частта относно присъдените разноски на страните, имащо характер на определение, както и оспореното определение, са правилни, постановени са във връзка със специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, според която ответникът дължи разноски само ако искът бъде отхвърлен изцяло, както и при пълно оттегляне и отказ от иска. Неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за транспортни разходи. При липсата на легално определение на понятието "разноски", граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то само за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни не представляват такива разноски. С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,