Решение № 9068 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7095/2009 г.

Решение № 9068 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7095/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янко Николов Янков от гр. София, против Решение № 31 от 10.04.2009 по адм. дело № 2745 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. София-град. В жалбата не са наведени конкретни касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, нито от посочените данни може аналитично да се направи извод за касационни основания за претендираната отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/ чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. При липсата на конкретно наведени касационно - отменителни основания, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. За да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с искова молба и молба - уточнение от 21.05.2008 г., с която са обективно съединени искания за обявяване на нищожността на Решение № 14/04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /накратко КРДОПБГДСРСБНА/ и като последица от това решение е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, които оценява на 250 000 000 лв. По обстойно аргументирани съображения заявява искане Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, които търпи като последица от нищожното решение, законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. С решението си административният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Янко Николов Янков от гр. София, жк "Дианабад", бл. 4, вх. 1, ет. 6, ап. № 38, срещу на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 250 000 000 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. В мотивите си съдът е развил съображения, че не е налице нищожен административен акт, поради което и въз основа на събраните доказателства не се установява по категоричен начин претендираните вреди - болки, страдания и силни неприятни изживявания за процесния период да са в пряка и непосредствена причинна връзка от такъв акт. Постановеното съдебно решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни ( вкл. нищожни) актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В рамките на процеса съдът е събирал редица доказателства, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претендираната незаконосъобразност и спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за нищожност, за наличие на претърпени на основанията по чл. 1 ЗОДОВ по твърденията на ищеца и претендирани неимуществени вреди. Във всички случаи наличието незаконосъобразен административен акт и на вреди е част от предмета на доказване, а от друга страна действително не е било безспорно установено състоянията на ищеца дали се дължат като пряка последица единствено и само на претендирания като нищожен административен акт, поради което иска правилно и обосновано е бил отхвърлен. Решението като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,