Решение № 1240 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1532/2018 г.

Решение № 1240 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1532/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписванията срещу решение № 5680 от 11.10.2017 г. по адм. дело № 10136/2017 г. на Административен съд - София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Н. П., чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Страната се представлява от адвокат Д. Коцева, която претендира разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил заповед № ЧР-01-735 от 14.08.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на Н. П. за заеманата от нея длъжност главен експерт в отдел "Информационни системи на регистрите", главна дирекция "Регистри" в Агенцията по вписванията. Съдът е установил релевантните факти за спора и при коректен анализ на същите е достигнал до правилни правни изводи. По делото е установено, че жалбоподателката (сега ответник по касация) е заемала длъжността главен експерт в отдел "Информационни системи на регистрите", главна дирекция "Регистри" в Агенцията по вписванията. С оспорената заповед служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл - поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е възпроизведено съдържанието на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Както съдът точно е констатирал, в заповедна не са посочени фактически обстоятелства, от които да е видно в какво се изразява възприетата от органа по назначаване обективна невъзможност на служителката да изпълнява функционалните си задължения и задачи. В приложената по делото административна преписка не се съдържат материали, които позволяват да се установи конкретна фактическа обстановка, която се субсумира в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е бланкетна и във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват съдържанието й. Правилно и обосновано съдът е приел, че наведените едва в хода на съдебното производство доводи, че служителката е била в продължителен отпуск поради временна неработоспособност не заместват липсата на мотиви в оспорената заповед и не санират констатирания порок на акта по чл. 146, т. 2 АПК. На следващо място, съдът коректно е отбелязал, че това обстоятелство не покрива признаците на фактическия състав на обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Съдът правилно е приел, че обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини, които са извън волята на страните по правоотношението. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по см. на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: а) да е създадена нова фактическа обстановка; б) същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и в) причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. В случая няма данни по делото, които биха могли да обусловят извод за наличие на визираните кумулативни предпоставки, релевантни за законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Несъстоятелни са изложените касационни доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на решаващия съд, основани на представените болнични листове по делото, от които се установявала обективната невъзможност на служителката да изпълнява служебните си задължения. С разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл изрично са изключени случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Член 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл урежда възможността на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. В тези случаи прекратяването не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме. След като хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл е изключена изрично от приложното поле на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, по аргумент на по-силното основание временните здравословни проблеми на служителя не го поставят в обективна невъзможност да изпълнява възложените му функции и задачи. Цитираната съдебна практика в касационната жалба в подкрепа на доводите за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от решаващия съд е постановена при различни фактически и правни обстоятелства и е неотносима към предмета на оспорване по делото. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно присъдените разноски с обжалваното решение. Касаторът е поискал изменение на решението в частта за разноските по реда и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. С определение № 8756 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 10136/2017 г. съдът е приел, че не са налице основания за изменение на решението в тази част и отхвърлил искането. С касационната жалба се претендира в случай, че първоинстанционният съд не уважи искането за изменение на решението в частта за разноските и касационната инстанция потвърди решението по главното оспорване, да се намали размерът на присъдените разноски от 3000 лв. за адвокатско възнаграждение пред административния съд. Искането е неоснователно. Съдът правилно е посочил, че до приключване на съдебното дирене ответникът (сега касационен жалбоподател) не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което не е налице законово основание за редуциране на същото. Съдът не следи служебно и не дължи произнасяне по този въпрос, ако не е надлежно сезиран с искане от страната, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба Н. П. следва да се присъдят разноски в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и пълномощно, дължими от юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на акта - Агенцията по вписванията. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,