Решение № 34 от 7.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 55/2017 г.

Решение № 34 от 7.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 55/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Румен Петров Касационното производството по реда на чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по жалба на адв. Д. Г. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия С. С. К. срещу въззивна присъда № 251/17.10.2016 г., постановена по внохд № 746/2016 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и допълнението към нея е релевирано единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд не е формирал вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно обследване на събраната по делото доказателствена съвкупност. Според защитника не е изяснена приетата за установена фактическа обстановка като въззивният съд не е отстранил явните противоречия между показанията на отделните свидетели още повече, че те не са възприети непосредствено и за разлика от първоинстанционния състав са тълкувани превратно. Отправена е претенция да бъде отменена осъдителната присъда и да бъде потвърдена първоинстанционната такава. По делото е постъпила и саморъчната жалба от упълномощената майка на подсъдимия Ц. К., в която е посочено само, че обжалваната присъда е неправилна, без да заявено някое от трите касационни основания, а още по-малко - данни, които да го подкрепят което обуславя недопустимостта на желаната касационна проверка. Подсъдимият К. не е намерен на известните по делото адреси, за да бъде призован и не се явява в съдебно заседание. Назначеният му служебен защитник от въззивното производство адв. Г. поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че градският съд е направил правилен прочит на доказателствата, обсъдил ги е в съвкупност, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда от 8.03.2013 г., постановена от Районен съд - София, 102 н. с. по нохд № 23007/2011 г. подсъдимият С. С. К. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 213а, ал. 1, предл. 1 от НК. По протест на прокурор от РП - София е образувано внохд № 746/2016 г. по описа на Софийски градски съд. С присъда № 251/17.10.2016 г. по същото дело на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 334, т. 2 от НПК е отменена присъдата на районния съд и вместо нея подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 27.04.2010 г. в [населено място] с цел да принуди П. К. да се разпореди с вещ - да му даде 100 лв., го е заплашил с насилие, че ще му отреже пръстите, като е извадил и му е показал сгъваем нож, за да потвърди заплахите си, поради което и на основание чл. 231а, ал. 1, пр. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на една години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на 1995 лв. Настоящият касационен състав намира, че доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд са неоснователни. Действително второинстанционният състав с оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото първоначално е допуснал до повторен разпит в качеството му на свидетел присъствалият в автомобила на подсъдимия - св. К. К. В резултат на назначената в хода на въззивното следствие комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза е установено, че свидетелят поради заболяване с давност от 2011 г. не може да участва адекватно в наказателното производство, поради което същият правилно е заличен като свидетел. Това съвсем не означава, че доказателствената съвкупност по делото е останала непълна, още повече, че в случая нито прокурора, нито защитника на подсъдимия са имали искания за събиране на други доказателства. От своя страна и въззивният съд не е установил необходимост от събирането на допълнителни доказателства, поради което не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 107, ал. 2 от НПК. Не се откриват нарушения и при извеждане на правно релевантните факти въз основа, на които въззивната инстанция, за разлика от районния съд, е приела обвинението за доказано. Установената фактическа обстановка е базирана на правилна оценка на събраните по делото доказателства, които са подложени на детайлна проверка и анализ относно тяхната процесуална годност и стойност. Действително в основата на възприетите фактически обстоятелства са залегнали преди всичко показанията на пострадалия свидетел, но те са ценени като безпротиворечиви и убедителни. Тяхната достоверност е проверена, след като те са съпоставени с показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели - П. Д., Н. С. и Х. С., както и на свидетеля Я. Я., дадени на досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2 от НПК, а и със заключението на назначената на пострадалия комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК въззивният съд е изложил убедителни аргументи, които се възприемат изцяло и от касационната инстанция, относно причините, поради които за разлика от първоинстанционния състав, възприема и кредитира показания на св. Я., депозирани на досъдебното производство пред заявеното от него в хода на съдебното следствие. При това положение, след като градският съд е извършил всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, изложил е подробни и ясни съображения поради какви причини намира за установени обстоятелствата относно релеватните факти, свързани с вината и отговорността на подсъдимия, възраженията на защитата се явяват неоснователни. Изразенато несъгласие на защитника с приетите фактически обстоятелства, а и с направените въз основа на тях правни изводи в атакувания съдебен акт не може да се възприеме като допуснато процесуално нарушение изразяващо се в липса на мотиви. В този смисъл настоящият състав на ВКС намира, че не е налице каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивния съд е опорочено, поради което искането за отмяна на присъдата се явява неоснователно и съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение