Решение № 6604 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9700/2018 г.

Решение № 6604 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9700/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, преди изменението му, обн. в ДВ, бр. 77/2018 г. Образувано е по касационна жалба на адвокат М. Б. пълномощник на "Боби-Никс" ЕООД, гр. В. против решение № 239 от 15.06.2018 г., постановено по адм. д. № 870/2017 г. от Административния съд-В.. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство против заповед № 2034 от 7.12.2018 г. на кмета на община В., с която е обявен участника спечелил търга за отдаване под наем на общински имот, представляващ помещение, публична общинска собственост, находящо се на приземения етаж (столова) в сградата на ППМГ "Акад. И. Ц.", гр. В., за продажба на закуски, с площ от 26 кв. м. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът прави твърдения, че съдът неправилно е приел, че заповедта на кмета на общината, с която е обявен проведеният търг е била законосъобразна, защото в нея е включено специално изискване, каквото не е фигурирало до този момент при подобни търгове. Поради това прави извод за опорочаване на процедурата по провеждането на търга. Твърди освен това, че представеният сертификат от участника, обявен за спечелил търга е издаден от частна организация, която няма акредитация за издаването му. Съдът бил обсъдил само доказателствата, представени от заинтересованата страна, но не и тези, представени от касатора в настоящото производство и жалбоподател в първоинстанционното такова. По изложените съображения в касационната жалба и допълнително представените писмени бележки моли съда, да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед на кмета. Прави искане за присъждане на разноските, направени и пред двете съдебни инстанции, като за касационната - представя списък на разноските и доказателства. Ответната страна по касация-кметът на община В., редовно призована не взема становище. Заинтересованите страни "Симира 2014", "Ани Груп" ЕООД и "Ив и Сие 2010" ЕООД, които са редовно призовани също не вземат становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по изложените мотиви. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че Административният съд-В. е бил сезиран с жалба, подадена от "Боби-Никс" ЕООД против заповед № 2034 от 7.12.2018 г. на кмета на община В., с която е обявен участника спечелил търга за отдаване под наем на общински имот, представляващ помещение, публична общинска собственост, находящо се на приземения етаж (столова) в сградата на ППМГ "Акад. И. Ц.", гр. В., за продажба на закуски, с площ от 26 кв. м. С нея "Ив и Сие 2010" ЕООД е обявено за участник спечелил търга. Съдът е приел жалбата за допустима, разгледал я е по същество и е приел, че тя е неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора относно решението на Общинския съвет-В. за отдаване под наем на имота, предмет на търга, заповедта на кмета на община В., с която е наредил провеждането на търга, публикуването й, документите, които участниците в търга трябва да представят, заповедта, с която е назначена комисията за провеждането на търга, протоколът от заседанието й, материализиращ действията на комисията по проведения търг, представените документи от участниците в него и заповедта на кмета на общината, с която е обявен участника за спечелил търга. От фактическа страна е приел за установено, че търгът е бил проведен в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 7 ЗОС и тези от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОС), въз основа на което е направил правни изводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на приетата НРПУРОС, поради което жалбата е била неоснователна, а заповедта законосъобразна и е отхвърлил жалбата. При преценката на представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства съдът е дал вяра на представения сертификат от "Ив и Сие 2010" ЕООД, без да обсъди останалите писмени доказателства, които само е описал, включително и протокола на тръжната комисия, което има за последица неправилност на съдебното решение, което е неправилно, защото е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Следва да се посочи, че административният орган – кметът на община В., не е окомплектовал цялата административна преписка по проведения търг, защото към нея не е приложена документацията за участие в търга, каквато безспорно е съществувала, съобразно т. 6 от заповед № 1871 от 9.11.2017 г., с която е наредено провеждането на търга. От нея би могло да се установи дали участниците в търга следва да представят изисквания сертификат по стандарт БДС EN ISO 22000: 2005 "Система за управление на безопасност на храните в хранителната верига или еквивалент или са могли да декларират наличието на еквивалент на изисквания сертификат и съответно да докажат, че еквивалентът е съответен на стандарта. На следващо място от данните по делото се установява, че двама от участниците в търга са представили декларации, че производителите на продуктите, отговарят на изискванията на Наредба № 9 от 16.09.2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, обн. в ДВ, бр. 73 от 20.09.2011 г., отменена, но действаща към момента на издадената обжалвана заповед на кмета, издадена от министъра на земеделието, храните и горите по силата на законовата делегация от чл. 2а, ал. 2 от Закона за храните. Такива декларации са представени от "Боби-Никс" ЕООД и от участника "Симира 2014" ЕООД. Въпреки представянето на такива декларации, от които се установява, че производителите на продуктите, които ще бъдат доставяни за закуски на учениците са с действащи правила за добра производствена практика, с внедрена и работеща НАССР система, от протокола на тръжната комисия, не може да се установи защо еквивалента на изисквания сертификат не е приет за такъв, а тези двама участника са отстранени, поради непредставянето на посочения вече сертификат. В тази връзка следва да се посочи, че стандартът ISO 22000: 2005 е международно признат и осигурява общ подход към осигуряване и поддържане на безопасността на храните, като чрез спазването на изискванията на този стандарт организациите отговарят и на изискването за внедрена система за Анализ на опасностите и контрол на критичните точки (НАССР), съгласно Закона за храните и Регламентите на ЕС. В § 1, т. 2 от ДР на ЗХ е посочено, че "Анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР)" е система за осигуряване безопасността на храните във всички звена от хранителната верига от добиването на суровините до крайния потребител, която се основава на принципите, визирани в тази допълнителна разпоредба. В протокола на тръжната комисия няма изложени мотиви или обосноваване защо не се зачита еквивалента и каква е разликата между сертификата и еквивалента, като се реферира единствено към сертификата, което обстоятелство не може да намери логично обяснение, след като в заповедта на кмета изрично е посочено "... или еквивалент". От това следва извод, че тръжната комисия е допуснала нарушение на административно производствените правила, защото при провеждането на търга не е зачела еквивалента на сертификата, каквото е изискването в заповедта на кмета за откриването на търга. От документите в заявлението за участие на "Ив и Сие 2010" ЕООД се установява, че този участник е представил изискания сертификат № CN/1745 FS, като във варианта му на английски език и посочена подкатегория "Е" – лист 65 от делото има разлика с този в превода му на български език, където е посочена категория "С", подкатегория C IV – лист 66, с обхват доставка на закуски (кетъринг) в училища на територията на община В.. В преведения вариант на български език сертификат в дясната долна част е записан текст, че в случай на разлика между двете версии за оригинален се приема документът на английски език, като този текст липсва в сертификата на английски език. Тази разлика в категориите и подкатегорията на обхвата на сертификата е отбелязана и в отговора на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА БСА) с изх. № 16/003/0011 Е, П от 24.01.2018 г. – лист 138 от делото. В този отговор, даден по реда на чл. 5а, ал. 4 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС) на първия въпрос, е даден и обхвата на категория C IV – производство на продукти, трайни при обичайни условия, която разлика между превода на сертификата, представен пред тръжната комисия и отговора на посоченото писмо, не е съобразена от съда при обсъждането му на приетите писмени доказателства. Вярно е, че в същия отговор, даден въз основа на чл. 5а, ал. 2 ЗНАООС е посочено, че акредитираният орган по сертификация е SOCOTEC certification international, който е акредитиран от националния орган по акредитация на Англия United Kingdom Accreditation Service /UKAS/, като му е издаден сертификат за акредитация № 063, 12-то издание от 14.12.2017 г., да извършва сертификация по ISO 22000: 2005, с посочен обхвата на сертификация и в списъка за сертификация фигурира и Република България, но е вярно и това, че представеният сертификат на "Ив и Сие 2010" ЕООД не е издаден от SOCOTEC certification international, чийто сертификат би имал качеството на официален документ, а от българското дружество "Сертификейшън Интернешънъл България" ООД. Този сертификат, издаден от българското дружество е представен и пред съда – лист 142 от делото, но вече с трета категория "Е", подкатегория "Е" и следващия сертификат – на лист 144 от делото, от 22 декември 2017 г., с разширяване на обхвата му, но пак издаден от българското дружество, според печата върху сертификата. В кореспонденцията развила се между адвокат-пълномощника на "Ив и Сие 2010" ЕООД и SOCOTEC certification international е посочено, че българското дружество имало същите права както акредитираното дружество в Англия и сертификата с посочения обхват бил издаден от английското дружество, но изложеното в кореспонденцията – лист 172-173 от делото се опровергава от отговора даден отново по реда на чл. 5а, ал. 4 ЗНАООС от ИА БСА – лист 181. В този отговор е посочено, че българското дружество "Сертификейшън Интернешънъл България" не фигурира в сертификат за акредитация № 063, 12-то издание от 14.12.2017 г., издаден от UKAS и тя не може да издава сертификат под акредитация № 063. Посочено е още, че ИА БСА не е акредитирала българското дружество – орган по сертификация. При така описаните писмени доказателства въпросът който се поставя е дали представеният от "Ив и Сие 2010" ЕООД сертификат е официален документ и обвързва ли той съда с доказателствената си сила. Тези доказателства, включително и отговора на Socotec – лист 174 от делото, съпоставени с разпоредбите на ЗНАООС сочат на това, че доказателствената сила на представения сертификат от участника, обявен за спечелил търга е разколебана. Според чл. 2 ЗНАООС Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" е националният орган по акредитация на Република България и тя е единственият орган в Република България, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието. ИА БСА не е акредитирала "Сертификейшън Интернешънъл България" ООД да извършва оценка за съответствие, следователно издаденият сертификат на "Ив и Сие 2010" ЕООД не е официален документ и не обвързва съда с доказателствената си сила. Сертификатът представен от дружеството спечелило търга не е изискваният от кмета на общината с посочения обхват, поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна, защото "Ив и Сие 2010" ЕООД не е отговаряло на изискването да представи сертификат БДС EN ISO 22000: 2005 с обхват система за управление на безопасност на храните в хранителната верига или еквивалент, посочен в заповед № 1871 от 9.11.2017 г. на кмета на община В.. Представеният от него сертификат е издаден от българско дружество, което няма акредитация от ИА БСА, нито фигурира в сертификат за акредитация № 063, 12-то издание от 14.12.2017 г., издаден от UKAS. Административният съд-В. не е обсъдил приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, не е зачел и отговорите на националния орган по акредитация ИА БСА, а е дал вяра на частно дружество, което не е акредитирано от националния орган по акредитация и не фигурира в сертификата за акредитация, издаден от UKAS. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довели до нарушение и на материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което заповедта на кмета, предмет на жалбата следва да се отмени като незаконосъобразна, по изложените вече мотиви. С оглед на изхода на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени от "Боби-Никс" ЕООД следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. При първоинстанционното разглеждане на спора дружеството жалбоподател е направило разноски общо в размер на 650 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 600 лв. -договорено и заплатено възнаграждение за правна помощ и съдействие. Пред касационната инстанция същото дружество, в качеството си на касатор, е направило разноски общо в размер на 525 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 500 лв. -по договор за правна защита и съдействие. Община В. ще следва да заплати на "Боби - Никс" ЕООД общо разноски в размер на 1175 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение