Решение № 9349 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2012 г.

Решение № 9349 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия против решение № 3883 от 09.07.2012 г. по адм. дело № 4509/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-17- 2/03.05.2011 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Ваня Атанасова Джонджурова - Бонева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като допуснатите от служителката нарушения на служебните задължения са установени, а заповедта е подробно мотивирана. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Бонева против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган - съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията. Законосъобразно е и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и на материалния закон, които я опорочават, въпреки че мотивите на административния съд в тази насока не се споделят изцяло от настоящата инстанция. В подкрепа на крайния извод на съда за отмяна на заповедта са и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са самостоятелни и достатъчни основание за нейната отмяна. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД-17-2/03.05.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, с която на Ваня Атанасова Джонджурова - Бонева, държавен експерт в отдел "Мониторинг и финансово управление" в главна дирекция "Конкурентноспособност и иновации" на агенцията, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушения по чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДСл, не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. В нарушение на цитираните норми и въпреки обема си, заповедта не съдържа описание на извършените от наказания служител нарушения. Не уточнен периода, през който е допуснато първото нарушение. Освен това не е посочено с кои свои действия или бездействия Бонева е допуснала неизпълнение на служебните си задължения, не е посочен срока, в който същата е следвало да предприеме действия за изпълнение, а не са цитирани и конкретни задължения от длъжностната характеристика, които са виновно нарушени, не са изпълнени или са изпълнени със закъснение, още повече, че служителката е назначена на длъжността "държавен експерт" в отдел "Мониторинг и финансово управление" към главна дирекция "Конкурентноспособност и иновации" на 03.01.2011 г., т. е. само четири месеца преди уволнението. Цитираното писмо изх. № 04-12-4-6/21.04.2010 г. съдържа предложение от изпълнителния директор на агенцията до заместник - министъра на икономиката, енергетиката и туризма, но не и конкретно разпореждане към служителката, за да се приеме, че същото не е изпълнено от последната. Второто или втората група нарушения също не се описани по установения в закона начин. Не е посочено какви са сроковете за изготвяне на оценителните доклади и на техническите и финансови оценки. Не са описани конкретни действия или бездействия, с които служителката е допуснала неизпълнение или забавено изпълнение на служебните си задължения, както и на тези, възложени й като председател на Оценителната комисия. Освен това в заповедта са изложени съображения за забавено и несвоевременно изпълнение на служебните задължения, които са основание да се приеме, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, текст, който не е посочен като правно основание за издаване на акта, т. е. налице e противоречие между фактическото и правно основание. Изброените нарушения на формата ограничават правото на защита на служителката, която при описаната липса на мотиви, не е известена за причините, довели до санкционирането й. Този недостатък е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. При постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения и на административнопроизводствените правила, които не са коментирани от първоинстанционния съд, но които следва да бъдат взети предвид в подкрепа на крайния извод за незаконосъобразност на издадената заповед. При постановяване на административния акт не са изпълнени изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Нормата е императивна и задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша служителя и да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Поради императивния характер на нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и поради изложеното относно смисъла на приемането на писмени и устни обяснения следва да се направи извод, че задължението за изслушване не може да се делегира, а постановената в този смисъл т. 3.3 от заповед № РД-13-15/08.04.2010 г. на изпълнителния директор не може да произведе правно действие. В случая изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия - органът, наложил дисциплинарното наказание, нито е изслушал служителката, нито е приел писмените й обяснения (доказателства за това не са ангажирани от административния орган). Депозирането на обяснения пред главния секретар на агенцията и изслушването на служителя от този орган (обяснения от 28.04.2011 г., протокол от 11.04.2011 г.) не представлява изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тъй като не води до изпълнение на целите, посочени по - горе. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Освен това в нарушение на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл не се изяснени фактите и обстоятелствата относно извършените нарушения. Не е установено през какъв период служителката е изпълнявала задълженията на национален координатор по инициатива "Еврика" и през какъв период тези на национален координатор по програма "Евростарс", тъй като са налице доказателства, че последните задължения първоначално са възложени на друг служител (писмо № 04-12-4-6/21.04.2010 г. на изпълнителния директор). Не е изяснен обема и характера на задълженията, които Бонева е следвало да изпълнява като национален координатор. Същите не могат да бъдат извлечени от длъжностната характеристика за заеманата от нея преди уволнението длъжност с оглед фактите, че докато е изпълнявала функциите на координатор служителката е заемала различни длъжности, в различни отдели на агенцията като "главен експерт" в отдел "Подготовка и избор на проекти", "държавен експерт" в сектор "Търгове и договаряне" в отдел "Подготовка и избор на проекти" и "държавен експерт" в сектор "Мониторинг", отдел "Мониторинг" на главна дирекция "Конкурентноспособност и иновации" (писмо № 04-12-4-6/21.04.2010 г., заповед за преназначаване № 02-53/03.01.2011 г.). Всички релевантни факти и обстоятелства не са изяснени и по отношение на втората група нарушения, описани в заповедта. Не е установен обема на възложените на Бонева задължения и отговорности като председател на Оценителната комисия. Задачите по методическо и организационно ръководство на работата, възложени със заповед № РД-18-38/16.11.2009 г. на изпълнителния директор на агенцията са общо формулирани и не дават възможност да се направи извод за това кои точно свои задължения служителката не е изпълнила или не е изпълнила своевременно. Не са изяснени и сроковете, в които е следвало да бъдат изготвени оценителните доклади и техническите и финансови оценки за третата и петата десетки, както и въпросите доколко забавянето е единствено поради нарушение на служебните задължения от страна на Бонева. Посочените процедурни пропуски са съществени, тъй като се отразяват на правилността на административния акт, който е постановен, без да са установени допуснатите от служителката нарушения. Изброените нарушения във формата на заповедта и на административнопроизводствените правила водят и до несъответствие на административния акт с материалния закон, поради което изводите на административния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това и не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката следва да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. В случая съвсем аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителката Бонева. Не е констатирано неизпълнение на задълженията й като национален координатор на инициатива "Еврика" и на програма "Евростарс", нито на задълженията и по длъжностна характеристика. Не е установено също действията или бездействията на служителката да са причина за забавянето на оценителните доклади и на изготвянето на техническите и финансови оценки за третата и петата десетки. Поради това правилно съдът приема, че не се установяват посочените в заповедта нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, поради което не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Ето защо като отменя оспорената заповед на това основание, съдът постановява акт в съответствие със закона. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на съдебния също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд се обосновават от представените по делото доказателства. Заключението за съществени нарушения във формата на административния акт се установява от текста на постановената заповед, както и от липсата на конкретни действия и бездействия на служителката, описани като нарушения на служебните задължения в съпътстващите издаването на акта документи и в производството пред дисциплинарния съвет. Изводът, че посочените в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения не са установени, следва от съдържанието на представените по делото писмени доказателства и липсата на такива, които да сочат на неизпълнени или изпълнени със закъснения служебни задължения и такива, възложени й в качеството на национален координатор по инициатива "Еврика" и на програма "Евростарс" и като председател на Оценителната комисия. Анализът на всички събрани доказателства, мотивира първоинстанционния съд да приеме, че посочените в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебните задължения не са установени. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 от АПК и на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на своите тези. Решението на съдебния състав е постановено след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите за отмяна на административния акт са подробно мотивирани съгласно чл. 172а от АПК. Ето защо бланкетният довод на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени на ответницата по касация въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,