Решение № 3403 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 753/2013 г.

Решение № 3403 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 753/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Марко Антонов Илиев, от гр. Пазарджик, чрез пълномощника му - адв. Татяна Захова, против Решение № 615/4.12.2012 г. по адм. дело № 703/2012 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-02-ЮЦР-117/26.04.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Двуетажна жилищна сграда с пристройка и навес", попадащ в улица от о. т. 1913"б" до о. т. 1913"а", в УПИ I и УПИ III, кв. 301 и в УПИ III и УПИ IV, кв. 300 по плана на гр. Пазарджик, като неоснователна. Поддържа се от касатора, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Ответникът - началника на РДНСК - ЮЦР, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на Марко Антонов Илиев, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Според съда обекта, разпореден за премахване е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа и съгласие от собствениците на поземлени имоти по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), респ. чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. По спорния въпрос - за търпимостта му на основание § 16 от ПР на ЗУТ, съдът е извел изводи, че с оглед периода на извършването му - между 1987 г. и 1989 г., не са налице предпоставките за признаването му за търпим строеж, на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради това, че не е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. По същите причини е приел, че за строежа е неприложима разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, а поради липса на доказателства за узаконяването му, е приел, че е неприложима и разпоредбата на § 184 от ПЗР на ЗУТ, като възпрепятстващи премахването. Решението е неправилно. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, относими към приложението на § 16 от ПР на ЗУТ, което е довело и до незаконосъобразност на изводите му относно отсъствие на предпоставките от съответния фактически състав по ал. 1 на тази разпоредба. А те касаят преди всичко установяване на времето на извършване на строежа като цяло или на отделните му части-двуетажна жилищна сграда, пристройка и навес, тъй като разпоредбите за търпимост на строежа по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, визират различни периоди на извършване на строителството, а съобразно това и различни предпоставки при наличието на които строежа се явява търпим и премахването му като незаконен би било незаконосъобразно. Съдът е трябвало да установи, с допустими доказателства, за което и на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е бил длъжен да укаже на страните, конкретно времето на извършване на строежа като цяло или поотделно на жилищната сграда, пристройката към нея и навеса, а не приблизително, че това е станало между 1987 - 1989 г. Следвало е да допусне до разпит и другия поискан от жалбоподателя свидетел Александър Ненчев, а не само един свидетел. Чрез допълнителни въпроси към св. Неджипов е следвало да конкретизира годината на строителство и на останалите обекти - пристройката и навеса, а не само на къщата. При положение, че за последната е установено, че е започнала да се строи през 1985 - 1986 г. и е завършена през 1989 г., приложимата разпоредба за търпимостта й е § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а не § 16, ал. 1. В обжалваното решение обаче липсват мотиви за приложението на относимата за къщата разпоредба на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства касационната инстанция да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил и мотиви защо приема, че извършения строеж е недопустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. По делото е установено, въз основа на приета без оспорвания съдебно-техническа експертиза, че към датата на извършване на жилищната сграда /за пристройката и навеса няма доказателства/, е бил в сила ЗРП на гр. Пазарджик, одобрен през 1981 г., изменен 1985 г., съгласно който строежа попада в общ парцел I, отреден за комплексно жилищно строителство, магазини и трафопост, със ситуирани жилищни блокове, при условията на свързано застрояване /виж скица на стр. 7/. В одобрената през 2008 г. КК на гр. Пазарджик, процесния строеж е заснет с идентификатори 55155.502.1111.1 - жилищната сграда и с № 55155.502.1111.10 - пристройката /скица на стр. 66/. Вещото лице е дало заключение, че на място строежа е изпълнен при условията на свързано застрояване с други сгради от юг и изток, което отговаря на правилата и нормативите за строителство в жилищен комплекс. При тези данни, съпоставими с приложимите разпоредби от ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), респ. Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ (отм.), съдът е следвало да изложи мотиви за тези разпоредби и за несъответствието на строежа с тях, което не е направено. При липса на доказателства, относими към приложението на § 16 от ПР на ЗУТ и необсъждането на част от тях, съдът не би могъл да направи изводи за търпимостта на строежа, или на части от него, а направените такива се явяват незаконосъобразни. Незаконосъобразен е и извода, че за да има търпимост на строежа, в хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, следва да има съгласие от собствениците на имота. Такова условие разпоредбата не съдържа. Съдът е допуснал още едно нарушение на закона, като е обсъждал предпоставките за наличието на незаконен строеж и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, каквото основание липсва за издаване на оспорения административен акт. Съдът не може да преценява законосъобразността на акта, на основания, извън посочените в самия акт. С оглед изложеното налице са касационни основания за отмяна на обжалваното решение, на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК делото следва да бъде върнато на същия съд, за разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, съобразно дадените указания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение