Решение № 7217 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15123/2018 г.

Решение № 7217 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15123/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Жаджимустафа против решение № 451 от 31.10.2018 г. по адм. дело № 718/2017 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-22-1423/17.08.2017 г., издадена от кмета на община Велико Търново, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "реконструкция, разширяване и повдигане на покривна конструкция върху съществуваща сграда и незаконни постройки към нея", находящ се в УПИ ХI-2713, кв. 32 по плана на гр. Велико Търново. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като извършеният ремонт е вътрешен и с него не се засяга конструкцията на сградата и пристройките. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът – кметът на община Велико Търново оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Ш. Хаджиева не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Велико Търново е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община Велико Търново съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактическите обстоятелства за постановяване на заповедта се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № ВТ-2212-457/06.07.2017 г., в които е описан строежа, обстоятелството, че е извършен без строителни книжа и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, а постъпилите на 26.07.2017 г. от страната възражения са съобразени при издаване на административния акт. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж "реконструкция, разширяване и повдигане на покривна конструкция върху съществуваща жилищна сграда и незаконни постройки към нея", находящ се в УПИ ХI-2713, кв. 32 по плана на гр. Велико Търново с възложители жалбоподателя и Ш. Хаджиева. Строежът се изразява в строително монтажни работи, при които четирискатната покривна конструкция на съществуваща жилищна сграда е демонтирана, повдигнато е нивото на стъпване на подложните греди по периферията на сградата чрез изпълнение на нов бетонов пояс. Изградена е нова дървена покривна конструкция, която обхваща покрива на основната сграда и двете пристройки. Отделни елементи и части от носещите елементи на стария покрив са сменени с нови с различни размери на напречното сечение и дължина. По този начин е оформен многоскатен покрив, с променен наклон на скатовете, променени дължини на стрехите, променени височина на кота било и на очертанието на покривните линии. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като разпоредбата квалифицира като такива и основните ремонти и реконструкциите на сгради и пристройки. Съдебният състав правилно приема, че строежът, предмет на заповедта, представлява реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, който дефинира понятието като "възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". В случая всички условия, предвидени в текста са изпълнени, тъй като с извършените строително- монтажни работи са замени конструктивни елементи, изградени са нови такива като бенов пояс и е извършена промяна на профила на покривната конструкция, която от четирискатен покрив е променена на многоскатен, т. е. изпълнени са нови по вид конструктивни елементи, които променят покривните параметри и конфигурация. Съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При тези констатации съдът достига до правилното заключение, че строежът подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед кореспондира с материалния закон. Възражението на жалбоподателя, че извършеното строителство представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, е неоснователно. Извършеното от жалбоподателя строителство не се ограничава с подобряване на състоянието и поддържане на сградата и пристройките, а представлява цялостно конструктивно изменение на съществуващата покривна конструкция, при което са променени основни конструктивни елементи, параметрите и профила на покрива. Засегната е конструкцията на покрива на сградата, поради което строителните дейности не могат да се квалифицират като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. В съответствие с материалния закон е и заключението на съдебния състав, че предпоставките за търпимост на строежа, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Цитираните текстове предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Нареденият за премахване строеж е извършен през 2017 г., поради което не попада във времевия обхват на нито една от разпоредбите. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община Велико Търново - ответник по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Велико Търново сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,