Решение № 8849 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2016 г.

Решение № 8849 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Г. М. Г. против решение № 718 от 09.02.2016 г., постановено по адм. дело № 12030/2015 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, в частта му, с която е отхвърлено оспорването й срещу отказан достъп до информация обективиран в решение № 15 от 03.11.2015 г. на съдебен администратор на Софийски градски съд. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - съдебният администратор на Софийски градски съд, чрез пълномощника си съдебен помощник С. Р., оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение в обжалваната му част Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Г. М. Г. срещу решение № 15 от 03.11.2015 г. на съдебен администратор на Софийски градски съд за отказ по заявление по ЗДОИ вх. № 15/20.10.2015 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление по ЗДОИ вх. № 15/20.10.2015 г. Г. М. Г. е поискала от Председателя на 30 състав, Наказателно отделение на Софийски градски съд да й бъде предоставен достъп до мотивите към присъда по НОХД № С-86/2014 г. - срещу Ц. Ц., Ц. И., К. К. и С. К.. Първоинстанционният съд правилно е приел, че основния спорен въпрос по делото е представляват ли съдебните актове обществена информация. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ съдилищата са задължени субекти за осигуряване на достъпа до обществена информация, като реда за предоставяне на информация относно дейността на съдебните органи е уреден в Закона за съдебната власт, който като специален е приложим към исканата от касатора информация. С чл. 5 от Закона за съдебната власт е въведено правилото, че гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт, като този принцип е доразработен в Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, издаден от ВСС. С чл. 86 от правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Дейността на съдилищата е част от обществения живот и е от съществено значение за неговото функциониране, поради което законодателят е създал специални правила за нейното регулиране. Основен принцип, въз основа на който се урежда тази сфера на обществените отношения е публичността - чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Р. Б., чл. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), чл. 12 от АПК, чл. 11 от ГПК, чл. 20 от НПК. Проявление на този принцип са правилата, които например регламентират публичност на съдебните актове - чл. 64 от ЗСВ, разпореждащ актовете на съдилищата да се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, както и публичност на присъдата - чл. 132, ал. 2 от ЗСВ. Предвидени са и специални правила, които предвиждат публичност относно личностите, които осъществяват съдебната власт като гаранция за възможност да се формира общественото мнение относно работата на съдилищата - Г. В., Раздел I а и Г. Д. от ЗСВ. Успоредно с това в нормативната уредба са предвидени и механизми за защита на други защитими права и интереси, а именно личните данни на физическите лица, правото на личен и семеен живот, защита на човешкото достойнство и неприкосновеността на личността, национална сигурност, разкриване и наказване на престъпления. Проявление на този баланс на интереси е общо правило на "тайната на съвещанието" при решаване на всички дела и конкретно установени специфични правила за начина на провеждане на тайното съвещание и гласуване, заличаване на лични данни, провеждане на заседания при закрити врати, публикуване на съдебни актове без мотиви, анонимни свидетели и др. Настоящият съдебен състав намира, че националната правна уредба е в съответствие с принципа на пропорционалност, защото ограничаването в определени хипотези на принципа на публичност е в интерес на оправдани цели за защита на установени права и законни интереси, които са сравними с интереса на обществото да има право на пълен достъп до работата на съдебната система, за да има възможност формира собствено мнение за нея. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, в съответствие с прокламираното с чл. 41 от Конституцията на Р. Б. право на достъп до обществена информация, е регламентирана законова възможност на всеки гражданин на Републиката да има достъп до обществена информация. Това право обаче, не е абсолютно. В различни хипотези задължението на държавните органи за предоставяне на обществено значима информация не може да бъде отнесено до всяка информация. В този смисъл е и тълкуването, дадено с Решения № 3 от 25.09.2002 г. по к. д. № 11/2002 г. и № 7/4.06.1996 г. по к. д. № 1/1996 г. на Конституционния съд. В мотивите към тези решения е възприето, че ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. С чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро, Конституционният законодател изрично е изброил конкуриращите с правото да се търси и получава информация интереси, а с ал. 2 е прогласено, че гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Анализът на чл. 41 от Конституцията сочи, че единствено законодателят е компетентен да прецени дали конкретна информация е общественозначима, съответно дали да осигури по законов ред достъп до нея. Ограничението при всички случаи изисква установяване по законодателен път на обстоятелства, които се отнасят до защита на конкуриращия интерес. В ЗДОИ има норми, които ограничават правото да се търси, получава и разпространява информация - аргумент чл. 7, вр. с чл. 5 от закона. Възпроизвеждайки предписанията на чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро от Конституцията, в разпоредбата на чл. 5 от ЗДОИ изчерпателно са изброени интересите, които се защитават чрез ограниченията, а именно: националната сигурност, обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното здраве и моралът. Посредством разпоредбата на чл. 7, законодателят изрично е регламентирал ограниченията на правото на достъп до обществена информация - когато тя е класифицирана информация, представляваща държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Следователно ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права, каквато е и хипотезата по настоящото дело. Предвид на изложеното, решението на АССГ в оспорената му част като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на касационния ответник претендира присъждане на разноски, като се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 32, т. 3 от ГПК. Представя трудов договор, от който е видно, че същия е правен помощник в СГС и попада в категорията на други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3 от ГПК. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева, на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение