Решение № 18 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2012 г.

Решение № 18 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1164/05.11.2012 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1211/2012 г. по жалба на Н. Х. Ц. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 397 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 530/2012 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу О. у. "Х. Б.", [населено място], искове, квалифицирани по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 168/05.12.2011 г. на директора на училището, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "педагогически съветник" и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос придобиват ли право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО лицата, които имат навършени 57 години и натрупан 25 години учителски стаж, но не заемат длъжност "учител", а са на длъжност "педагогически съветник". На въпроса следва да бъде отговорено, като се държи сметка за действащия по време на уволнението материален закон и по-специално разпоредбите на § 5, ал. 1 от ПЗР КСО и чл. 19, ал. 2 и 5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Няма съмнение, че двете длъжности са различни. Кодексът предвижда право на ранно пенсиониране само за учителите, но издадената въз основа на чл. 106 от него НПОС регламентира в чл. 19, ал. 2, че от това право се ползват и други лица, които заемат длъжности в посочен от министъра на образованието и науката (и съгласуван с управителя на НОИ) списък, ако отговарят на изискването за заемане на длъжността учител или възпитател и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Педагогическият съветник е длъжност, която е включена в съгласувания на основание чл. 19, ал. 2 от НПОС списък, следователно лицето, заемащо към датата на уволнението такава длъжност, може да придобие право на ранно пенсиониране, но само при поставеното от тази разпоредба допълнително условие. Ето защо в отговор на поставения въпрос следва да бъде прието, че длъжностите "учител" и "педагогически съветник" са приравнени от гледна точка на социалното осигуряване и конкретно по отношение на привилегията за ранно пенсиониране, ако е достигната съответната норма за преподавателска работа от страна на педагогическия съветник и той отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател. Ако съответният хорариум не е достигнат или не са налице другите допълнителни изисквания, то педагогическият съветник не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО. Предвид този отговор на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Спорът по делото е за законността на едностранното волеизявление на работодателя (ответник в производството) за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ (редакция към 05.12.2011 г.) - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че ищцата е придобила това право при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО само по силата на факта, че е навършила 57 годишна възраст при натрупан 35 години учителски осигурителен стаж, т. е. извел е, че педагогическите съветници (каквато длъжност към момента на уволнението е заемала ищцата), безусловно имат право на ранно пенсиониране при достигане на изискуемия стаж и възраст. Това не е така, защото за придобиване на това право законът поставя условие и да е отработена съответната норма преподавателски часове. Следователно обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК - и подлежи на отмяна. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което делото следва да бъде разгледано по същество. По делото е установено, че ищцата е работила като учител при ответника от 1982 г. до 31.08.2009 г., след което е назначена на длъжността "педагогически съветник". На 05.12.2011 г. работодателят предизвестил ищцата, че ще прекрати трудовото правоотношение с нея поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на същата дата е издадена и връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. За да е придобила право на пенсия при условията на § 5 ПЗР КСО, ищцата трябва да е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността учител (това е установена по делото, тъй като именно такава длъжност тя е заемала преди да бъде преназначена като педагогически съветник), а освен това да е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа. Тежестта на доказване на фактите, обуславящи законността на уволнителната заповед, е за работодателя, като първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да укаже на ответника това обстоятелство и за кои релевантни факти не са посочени доказателства. Исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност са уважени, като срещу първоинстанционното решение в тази му част е постъпила въззивна жалба от работодателя, но в нея той не се е позовал на процесуални нарушения на първата инстанция при изготвяне на доклада (чл. 269 изр. 2 ГПК), нито е поискал събиране на нови доказателства (чл. 266, ал. 3 ГПК). В с. з. от 01.08.2012 г. пред въззивния съд ищцата е представила становище, в което изрично е оспорила факта, че е изпълнила задължителната норма на преподавателска работа. И при това положение ответникът не е поискал събиране на нови доказателства и тъй като служебно такива не могат да бъдат допускани, правото му в тази насока е преклудирано. По делото е останал недоказан факт, който обуславя законосъобразността на уволнителната заповед, тъй като от него зависи придобито ли е право на ранно пенсиониране от педагогическия съветник. При това положение съдът е длъжен да счете уволнението за незаконно и да го отмени, съответно да възстанови ищцата на заеманата преди него длъжност. Що се касае до иска по чл. 225, ал. 1 КТ, същият е частично основателен. От 20.03.2012 г. ищцата е започнала работа при друг работодател с по-високо трудово възнаграждение от това, което е получавала преди уволнението. Поради това право на обезщетение за оставане без работа тя има само до този момент. Искът е основателен до размер 3 078,67 лв, но доколкото ищцата е обжалвала отхвърлителното първоинстанционно решение по този иск само до размер 2 991,80 лв, само в този размер искът може да бъде разгледан и от касационната инстанция. При това положение подлежи на разглеждане направеното от ответника при условие на евентуалност възражение за прихващане със сумите 854,80 лв. - изплатено във връзка с уволнението обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, 976,20 лв - изплатено във връзка с уволнението обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и 5 128,80 лв. - изплатено във връзка с уволнението обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Съдът приема, че прихващане със сумите 854,80 лв. и 976,20 лв. не може да бъде извършено. Правото за ползване на неизползвания до момента на уволнението отпуск не се възстановява с отменянето на уволнението и съответно във всеки случай обезщетението от 976,20 лв. е дължимо изплатено. С признаване на уволнението за незаконно не отпада и правото на ищцата да получи обезщетение за неспазено предизвестие. Такова се дължи, защото работодателят не е изпълнил задължението си да предизвести ищцата един месец преди прекратяването на договора, в който месец насрещната страна би получавала трудово възнаграждение. Отмяната на уволнението като незаконно не санира договорното неизпълнение и не заличава основанието, поради което неизправната страна е обезщетила изправната. Прихващане може да се извърши обаче с получената от ищцата сума 5 128,80 лв. Основание за получаването й е прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а както съдът приема в случая, такова право ищцата не е придобила. При това положение тя е получила без основание обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ и дължи връщането му. Ответникът е поискал с отговора на исковата молба компенсиране на това задължение с правото на ищцата да получи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което е по-малко по размер (2 991,80 лв). С постановяване на съдебното решение прихващането се извършва, като по-малкото от двете вземания се погасява изцяло. Поради това искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде отхвърлен. Що се касае до отговорността за разноски, съдът приема, че ответникът няма право на такива, макар един от предявените искове да не е уважен. Основание за отхвърлянето на този иск не е отричане на правното твърдение на ищцата, а извършено прихващане с насрещно вземане на ответника. Предявената срещу последния претенция обаче е приета за основателна и при това положение разноски ответникът не може да претендира. Освен това той дължи заплащане на таксите за производството за трите инстанции (чл. 78, ал. 6 ГПК). Ищцата не е доказала извършени разходи в производството. По изложените съображения съдът