Решение № 11133 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4727/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на И. Тонева, подадена чрез пълномощник адвокат Ц. Георгиева, против Решение 36/24.02.2021 г., постановено по административно дело 687/2020 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед РД-427/02.10.2020 г. на Кмета на Община Ковачевци, нареждаща премахване на незаконен строеж Дървена барака, находящ се в УПИ IV - 195, кв. 23 по плана на с. Светля, община Ковачевци. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Основните доводи са свързани с твърдението за неправилна квалификация на процесния обект като строеж по смисъла на закона. Ответната страна, кмет на Община Ковачевци, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед, с която е разпоредено да се премахне строеж: Дървена барака, представляващ едноетажна дървена постройка с обособено едно помещение, с едноскатен покрив, изградена върху железобетоннна площадка. Строежът е квалифициран като такъв от шеста категория и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, след подробен анализ на събраните доказателства, извършени правилни фактически установявания и възприети правни изводи, които са обосновани и съответни на закона. Не е било спорно по делото, че за изграждането на дървената постройка не са налични строителни книжа, че представлява постройка на допълващото застрояване със селскостопанско предназначение и се ползва за съхранение на градински инструменти. Основният спор, както пред първостепенния съд, така и пред настоящия, касае квалификацията на обекта като строеж по смисъла на закона. Съдът анализирайки разпоредбите на чл. 56 ЗУТ и § 5, т. 80 ДР ЗУТ и с оглед установеното предназначение и характеристики на обекта, правилно е отхвърлил възражението на оспорващата за това, че представлява преместваем обект, за поставянето на който не се изисква разрешение за строеж. Действително, за да се квалифицира като преместваем даден обект следва да е с предназначение за увеселение, за административни, търговски или други обслужващи дейности, обекти за временно обитаване при бедствия или свързани с отбраната и сигурността на страната, тоест за задоволяване на някоя от изчерпателно посочените обществени нужди. Процесният обект с оглед неговото предназначение, категорично не попада сред този вид обекти, тъй като е със стопанско предназначение и за задоволяване на частна нужда. С оглед на гореизложеното, правилно съдът е приел за безпредметно да обсъжда налице ли е втората материалноправна предпоставка за да се квалифицира обектът като преместваем, а именно дали може да се разглоби и премести в пространството, без да загуби своята индивидуализация, като поставянето и премахването му не изменят трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Отделен е въпросът, че основните характеристики на обекта /дървена конструкция със стени и плътен покрив, изградени върху бетонова площадка/, го квалифицират като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, което автоматично го изключва от категорията на преместваемите обекти, както и не представлява градински или парков елемент по чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ. Строежът, който е изграден през 2020 г., в която насока са събраните по делото доказателства, изключва и неговата търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,