Решение № 10234 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община – район „Подуяне“ против решение № 10234 от 16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 616/2026 г. по описа на Административен съд – София град. Касационният жалбоподател твърди недопустимост на съдебното решение, доколкото издаденото от административния орган писмо №РПД25-ГР94-34- /1/ от 20.11.2025 не съставлявало мълчалив отказ за извършване на административната услуга. В условията на евентуалност твърди неправилност на съдебното решение. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател, кметът на СО- район „Подуяне“, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Д. М. Д. от [населено място], редовно призована за съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв.К.Трингова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил по жалба на Д. М. Д. от [населено място] изричен отказ на кмета на СО-район „Подуяне“, обективиран в негово Писмо № РПД25-МД94-34-/1/, за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за установяване право на собственост върху недвижим имот и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото до него заявление за извършване на исканата административна услуга при съобразяване с дадените в решението указания в 14-дневен срок от получаването й. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заверката на молбата-декларация е административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - издаване на акт, с който се удостоверяват факти с правно значение и като такъв подлежи на съдебно оспорване. Според АССГ обжалваното Писмо № РПД25-МД94-34-/1/ от 20.11.2025г.по съдържание съставлява незаконосъобразен изричен отказ за извършване на административната услуга.Съдът е приел, че в компетентността на кмета на общината е единствено удостоверяването дали за даден имот е издаден акт за общинска собственост или не, каквото удостоверяване се явява от значение за признаване на право на собственост в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587 от ГПК, компетентен за което е единствено нотариусът. Сред правомощията на кмета законът не предвижда изискване на данни кой точно нотариус ще извърши обстоятелствената проверка. Доколкото административният орган неправомерно не е извършил исканата административна услуга, изричният му отказ за извършването й е отменен като незаконосъобразен, а преписката – върната за ново произнасяне съгласно съдържащите се в мотивите на съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за това,че ,видно от съдържанието на обжалваното писмо на кмета на СО-район „Подуяне“, същото не съставлявало отказ за извършване на административната услуга- заверка на молба –декларация за придобиване на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка, а само уведомление за отстраняване на констатиран недостатък на същата молба, а именно: непосочване на нотариуса, който ще извърши обстоятелствената проверка. На първо място – в обжалваното писмо изрично е вписано, че без посочване кой е нотариусът,пред който заверената молба-декларация и издадените в тази връзка удостоверения по реда на чл.587 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗС, „няма възможност за последващо процедиране на молбата – декларация“, което съставлява изричен отказ за заверката на тази молба- декларация. На следващо място – нито законова норма, нито утвърдения образец на молбата- декларация за придобиване на недвижим имот по обстоятелствена проверка предвиждат като предварително условие за извършване на административната услуга посочване на конкретния нотариус, който ще осъществи нотариалното производство.Изборът на нотариус, който ще извърши обстоятелствената проверка, е изцяло в свободната воля на лицето, поискало заверката на молбата-декларация, при това след, а не преди заверката й. Административният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Заверката на молба-декларация по чл. 587 ГПК е вид административна услуга по см. на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК, като волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения. В случая е налице изричен отказ за извършване на исканата административна услуга, която е елемент от охранително производство по чл. 587, ал. 2 ГПК, обективиран в Писмо № РПД25-МД94-34-/1/ от 20.11.2025г. По делото безспорно е установено, че със самото входиране на молбата -декларация в деловодството на СО-район „Подуяне“ на 08.10.2025г. е поискана заверката й, необходима на заявителката за производството по чл. 587 ГПК, след извършване на проверка от административния орган дали за имота има съставен акт за общинска или държавна собственост. Като ,вместо да извърши поисканата административна услуга, административният орган е издал обжалваното писмо, с което отказва по същество извършване на поисканата услуга, преди заявителката да изпълни непредвидено в законодателството ни изискване- извършването на услуга да се обуславя от посочване на конкретния нотариус, пред който молбата-декларация би била представена, кметът на СО-район „Подуяне“ е постановил изричен отказ за заверка на молбата декларация, както правилно е приел първоинстанционният съд. Този изричен отказ за извършване на административната услуга правилно е приет за незаконосъобразен, отменен е като такъв и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените за производството пред настоящата инстанция разноски е основателно и следва да бъде уважено, но при съобразяване на своевременно направеното от страна на касатора и основателно възражение за прекомерност на същите по чл.78, ал.5 от ГПК. Дължимият размер за адвокатско възнаграждение, съответстващо на фактическата и правна сложност на делото, възлиза на 1000 лв, равностойни на 511,29 / петстотин и единадесет евро и 29 евроцента/, съответстващи на минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. АПК Върховният административен съд, трето отделение,