Решение № 10374 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2012 г.

Решение № 10374 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Софифарма" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Светлана Александровна Марешка, действаща чрез процесуален представител, против решение № 165 от 26.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3889/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД-09-816 от 26.08.2011 г. на директора на РЗОК - Варна с която на дружеството е наложена санкция - финансова неустойка общо в размер на 450 лева за извършено финансово нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от договор № 03-1064 от 05.05.2010 г. С това решение оспорващият е осъден да заплати на РЗОК - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Касаторът е развил съображения за неправилност, относими към първото и третото от отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението като неправилно, отмяна на оспорената пред Варненския административен съд заповед на директора на РЗОК - Варна като незаконосъобразна, и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна, в писмено възражение чрез пълномощника главен юрисконсулт Йордан Йорданов моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-09-816 от 26.08.2011 г., на основание чл. 35, ал. 1 от договор № 03-1064/05.05.2010 г. във връзка с чл. 37, ал. 3 от договор № 031227/20.06.2011 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, във връзка с извършена финансова проверка по заповед № РД 09-717/04.08.2011 г. и съставен констативен протокол № 20 -ФТ/05.08.2011 г., директорът на РЗОК - Варна е наложил на "Софифарма" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Светлана Александровна Марешка, в качеството му на собственик на аптека "Марешки" с рег. № 030316 на РЗОК - Варна и адрес гр. Варна, бул. "Република", сграда на Медицински център "Младост", санкции в общ размер от 405,00 лв. за констатираните нарушения по изпълнение на цитираните договори, както следва: по т. 1 от констативния протокол за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 135 лв., на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "б" от договора; по т. 2 от констативния протокол за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 180 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от договора и по т. 3 от констативния протокол за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 90 лв., на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от договора. С решение № РД-15-57/17.10.2011 г. директорът на НЗОК по реда на административния контрол е отхвърлил жалбата против заповед № РД-09-816 от 26.08.2011 г. При разглеждане на делото Административен съд - Варна е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими към спора възражения. Единственото касационно основание за отмяна на решението въведено с касационната жалба, е че е наложена санкция по договор, който не е бил в сила. Този довод е бил правен и пред първоинстанционният съд, и на който решаващият състав е дал мотивиран отговор, защо го приема за неоснователен. Мотивите на първоинстанционният съд се споделят изцяло и от настоящия касационен състав. Действително към момента на извършване на проверката в аптеката на дружеството касатор, е бил в действащ между страните договор № 031227 от 20.06.2011 г. По силата обаче на чл. 37, ал. 2 от този договор изрично е предвидено, че процедурите по контрол уредени в този договор се прилагат и при констатирани нарушения по изпълнението на предходния договор, за изминал период до една година от сключването му. Или изрично е разписана възможност по отношение на всички констатирани нарушения по предходния договор да се прилагат правилата и процедурите за контрол по действащия такъв в рамките на една година след датата на сключването му. Проверката е извършена на 05.08.2011 г. или в рамките на този едногодишен срок от влизане в сила на договора от 20.06.2011 г. От гореизложеното твърдението за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповедта на директора на РЗОК - Варна, не може да бъде споделено. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена претенцията на дружеството касатор за присъждане на направените от него деловодни разноски, а искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и следва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,