Решение № 9057 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2022 г.

Решение № 9057 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2022 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез процесуалния представител юриск. П. Георгиева, срещу решение № 2594/30.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2433/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявена нищожността на негово Решение № 16/19/3.00.0016/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ, за отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № РД 50-75/26.11.2019 г. и делото е върнато като преписка на ръководителя на Управляващия орган на Програма за развитие на селските район 2014 - 2020 г., по компетентност -за ново произнасяне. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно счетена липса на материална компетентност на издателя на обжалваното Решение за отказ от изплащане на финансова помощ, до който извод е стигнал първоинстанционният съд. Сочи, че не са давани своевременни указания от страна на съда за представяне на заповед за делегиране на правомощия от министъра на земеделието и храните и изпълнителния директор на ДФЗ. Представени са доказателства за наличие на компетентност на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за подписване на решения за отказ от изплащане на финансова помощ. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 5 от АПК (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 98 от 2020 г.). Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение, алтернативно моли то да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което жалбата срещу обжалвания административен акт да бъде отхвърлена. Претендира разноски пред двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касаторът не изпраща представител. Ответникът – Сдружение "Местна инициативна група Перущица-Родопи" в писмен отговор, чрез надлежно упълномощения адвокат Н. Симеонова, заявява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба с доводи, изведени от чл. 170, ал. 3 АПК, и че съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, което включва и предоставянето на доказателства от страна на административен орган, относно материалната и териториалната компетентност на същия, каквито не са представени по делото, а са приложени едва с касационната жалба. Намира, че действително нормите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК и чл. 172, ал. 2 и ал. 5 АПК изискват от съда не само да дава конкретни указания на страните, но и да осъществява процесуално съдействие за законосъобразното решаване на въпроса, предмет на делото, и че в случая същият не е указал изрично представянето на доказателства относно компетентността на издателя на акта, но предвид същественото значение на същите, за наличието им, респ. - за представянето на такива последният е отговорен и задължен. Счита и че оглед забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, настоящата инстанция не може да подлага на изследване представените с касационната жалба доказателства във връзка с компетентността, но и че последните не доказват несъмнено, че в казуса издателят на акта не е бил материално компетентен. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Сдружение "Местна инициативна група Перущица-Родопи", срещу Решение № 16/19/3.00.0016/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказана изцяло одобрената финансова помощ по административен договор № РД 50-75/26.11.2019 г., сключен на основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ във връзка с постъпило проектно предложение в ИСУН № BG06 RDNP001-19. 085. С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът, в производство по реда на чл. 145-178 от АПК във връзка с Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, е обявил нищожността на Решение № 16/19/3.00.0016/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ, издадено заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказана изцяло одобрената финансова помощ на Сдружение "Местна инициативна група Перущица-Родопи" и е изпратена преписката на ръководителя на Управляващия орган на Програма за развитие на селските район 2014 - 2020 г. за произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания. Съдът приел, че оспореното Решение е издадено от некомпетентен орган, поради това, че по делото липсват данни за делегиране на правомощията на лицето Б. А., издала оспорения административен акт, както и изобщо посочване в решението на заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, с която да е сторено това. Извел краен правен извод, че решението за отказ от изплащане на финансова помощ е нищожно и върнал преписката на Управляващия орган на ПРСР 2014 – 2020 г за ново произнасяне. Освен това съдът обосновал и извод, че административният акт не съдържа фактически основания, както и съответстващите им правни основания за издаването му и че тяхната липса не позволява да се разбере волята на административния орган. Преценил, че в обжалвания административен акт не е направено позоваване на нито една от разпоредбите на приложимата в случая Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б ал. 2 от ЗПЗП, както и че не са посочени конкретните базови изисквания, които не са спазени от сдружението. При тези изводи счел, че е налице нищожност, а и незаконосъобразност на процесното Решение № 16/19/3.00.0016/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ, с което е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 46 816 лв., предоставена безвъзмездно по процедура № BG06 RDNP001-19. 085 за подбор на проекти за подготвителни дейности за вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество по подмярка 19. 3 "Подготовка и изпълнение на дейности по сътрудничество на местни инициативни групи" от мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от ПРСР 2014 -2020 г. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид следното: Ноторно е, че обхватът на съдебния контрол на обжалван административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, са основанията по чл. 146 от АПК, т. 1 - липса на компетентност на органа, т. 2 - неспазване на установена форма, т. 3 - съществено нарушение на административнопроизводствени правила, т. 4 - противоречие с материалноправни разпоредби и т. 5 - несъответствие с целта на закона. В случая съдът не е изследвал компетентността на органа за издаване на административния акт в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 8 и във връзка с чл. 171, ал. 5 от АПК и не е дал конкретни указания на ответника за представяне на доказателства относно наличие на компетентност за зам. изпълнителния директор за подписване на решения за отказ за изплащане на финансова помощ по мерките на ПРСР. Предмет на делото пред първоинстанционния съд е Решение № 16/19/3.00.0016/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за отказана изцяло одобрената финансова помощ на основание чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от ЗПЗП. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните е компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз. В съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП - ДФ "Земеделие" подпомага финансово регистрираните земеделски производители и изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, а съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство, както и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП органи на фонда са управителният съвет и изпълнителният директор. С чл. 19, ал. 1 от ЗПЗП са определени правомощията на управителния съвет, като с т. 7 е дадена законова възможност да взема решения и по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо. В съответствие с чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. Съгласно чл. 21 от ЗПЗП Министерският съвет приема устройствен правилник, с който се определя организация на работата на фонда и на неговата администрация. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 12 от Устройствения правилник - управителният съвет на фонда взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че това е необходимо. Също така по чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник е предоставена възможност на изпълнителния директор Изпълнителният директор да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая административният съд неправилно е приел, че подписването на административния акт /решение за отказ от изплащане на финансова помощ/ от зам. изпълнителния директор на фонда /РА/ е осъществено при липса на доказателства за възложена делегация от компетентния орган. На първо място административният съд, в нарушение на чл. 171, ал. 5 от АПК, не е указал на заместник -изпълнителния директор да представи доказателства относно компетентността на органа, издал акта. В касационното производство е представен Протокол № 178 от 10.06.2021 г. от заседание на Управителния съвет на ДФ "Земеделие", на което е взето решение по т. 3. 7 от дневния ред и г-жа Б. А. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ. Също така е представена Заповед № 03-РД/1734 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 10, т. 2, т. 3, т. 7, т. 13, и т. 3. 7 Решение от УП на ДФЗ, и с оглед оптимизиране на работата на дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" и дирекция" Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", е делегирано правомощие именно на Б. А., зам. изпълнителен директор на ДФЗ, за издаване и подписване на административните актове по всички мерки от ПРСР, включително по отказ/изплащане на финансова помощ до ползвателите, както тези за междинно, авансово и/или окончателно плащане по сключени договори за предоставяне на финансова помощ по всички мерки от ПРСР. Представена е и Заповед № РД09-462 от 26.06.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е оправомощен В. Г. – заместник министър на земеделието и храните, за ръководител на Управляващия орган по ПРСР 2014-2020 г. Горното обосновава извод, че съдът, след като не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 от АПК, не е събрал относимите доказателства за преценка наличието на компетентност на органа, издал оспорения административен акт. В случая административният съд не е съобразил наличието на изрично оправомощаване на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за подписване на процесното уведомително писмо, както и наличие на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, поради което неправилно е прогласил нищожност на административния акт. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с несъбиране на доказателства относно компетентността на органа, издал оспорения административен акт, обуславя извод за наличие на основание за отмяна на обжалваното решение на административния съд. Освен това, настоящият състав намира, че административният съд неправилно е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради липса на мотиви за отказа, без да съобрази посочените в него фактически основания и изложените мотиви в административния акт. Този извод се налага от факта, че изрично в мотивната част на отказа административният орган е посочил, че не е спазена т. 2. 3 от административния договор и искането за плащане е подадено извън нормативно определения срок. Затова административният съд е приел неправилно, че са нарушени правата на защита на сдружението и че съдът е възпрепятстван да прецени какви са били мотивите на органа за постановения отказ от изплащане на помощ. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е осъществил прецизен контрол за законосъобразност на административния акт по същество- в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Посочените съществени нарушения на процесуалните правила обосновават извод за неправилност на обжалваното решение, поради което то следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съобразно изложените в настоящото решение мотиви. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото, съдът е длъжен да се произнесе и по разноските за воденето му пред Върховния административен съд. Поради това исканията на пълномощниците на страните за присъждане на разноски следва да се оставят без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,